Проф. д-р Христо Даскалов, бивш директор на БАБХ: Ругаят големите чужди вериги, но малките магазини ни скубят повече

Бившият изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните проф. д-р Христо Даскалов коментира на личната си страница във Фейсбук проблема с високите цени на храните и задава куп въпроси, на които засега няма отговор. Публикуваме без редакторска намеса:

Голяма тема са цените на храните у нас! И нали обичам да чета и слушам, та вече няколко седмици се начетох и наслушах!

Та какво чух:

1. Лоши са веригите, и то само чуждите!

2. Тези, лошите, печелели много и изнасяли печалбата навън!

3. Те - същите, смачкали българския бизнес както в производството на храни, така и в търговията!

И така нататък, и така нататък - все в този бодър дух! Много медийна стока, ама беден, еднообразен асортимент, от главните доставчици по темата "Защо са скъпи (даже по-скъпи!) храните в България в сравнение със страни с много по-високи доходи"!

Та не чух:

1. Кой, кога и срещу колко пусна и продължава да пуска тези вериги в централната част на големите и по-малките градове на страната (като практиката в другите, по-богатите от нас страни, е те да са в периферията на селищата)? По тази тема - тишина!

2. Кой е органът на тази, нашата държава, който отговаря за доброто функциониране на конкуренцията, който се бори с картелите и т.н., и т.н.? А този орган какво въобще е предприел през последните десетина години? Тишина!

3. Каква е реакцията на българския бизнес, като проблемът е толкова сериозен, къде са кооперациите между малките и средните производители за стабилизиране на цените и печалбите, къде са асоциациите, водени от по-едрите производители, къде е сечението на общия интерес на всички тези заинтересовани субекти, обединени от общия интерес? Тишина!

През почивните дни попътувахме насам-натам и аз като истински патриот на българското производство, на малкия производител, спирам на малките, импровизираните пазарчета да си купя я картофи (български!), я краставички, празец, може и прясно зеленце и що да чуя - цена безбожна (обикновено два пъти по-висока от тази в безбожните вериги)! А снощи, за късмет, слушах разговора с нашия земеделски министър и за една от панацеите за намаляване на цените (скъсяване на дължината на търговските доставки по агрохранителната верига). Та нали обичам да си правя едни такива главоблъсканици, се запитах:

 - Колко ли е дълга доставката по агрохранителната верига на един производител на 50 тона картофи (български), който на една маса в края на селището, в което живее, ги предлага той самият директно на мен, крайния потребител? 

И най-важното - защо ми ги предлага на двойна цена (1.80 лв. на кг), когато в същото време веригата или магазинът му ги взема за 65-70 стотинки?

Тъжното в цялата картинка на българската търговия с храни, поне за мен, е откъде да се започне? Защото, например, в който и да е месарски, рибен, млечен или друг магазин, представителен за даден конкретен производител, ще видите цени, по-високи от тези във веригите, били те чужди или български! Така е дори и в такива представителни магазини за даден месокомбинат/кланица, мандра или друго предприятие, които се помещават в сгради, собственост на същия този производител (справка - минете по столичния бул. "Ломско шосе" открай докрай и ще се убедите!)! Давам пример с този булевард, защото живея в района, а не от други подбуди.

Та в заключение да се върнем на въпроса: Как или какъв е начинът да укротим цените на храните, но не само във веригите, но и при другите (нашите - малките, средните и едрите!)?