Прогноза на ЕК за България за 2025 г. Инфлацията пада до 2,6%, а безработицата - до 4 на сто

За България се очаква растеж на Брутния вътрешен продукт /БВП/ от 1,9% за 2024 г. и 2.9% през 2025 г. Прогнозираната инфлация за тази година е 3,1% и 2,6% за 2025 г. Безработицата за 2024 г. е 4.3%, а за 2025 г. намалява до 4%. Цифрите са посочени в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия за 2024 г.

След общата икономическа стагнация през 2023 г. по-добрият от очакваното растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създава условия за постепенно увеличаване на икономическата активност през тази година.

В прогнозата на Европейската комисия се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1% в Евросъюза и 0,8% в еврозоната. През 2025 г. се очаква движението нагоре да се ускори до 1,6 % в ЕС и до 1,4% в еврозоната. Очаква се инфлацията по ХИПЦ (хармонизираният индекс на потребителските цени) в ЕС да намалее от 6,4% през 2023 г. на 2,7% през 2024 г. и на 2,2% през 2025 г. В еврозоната се очаква тя да се забави от 5,4% през 2023 г. на 2,5% през 2024 г. и на 2,1% през 2025 г.

Връщане към растеж на фона на ускорено частно потребление

Според предварителната експресна оценка на Евростат през първото тримесечие на 2024 г. БВП е нараснал с 0,3% както в ЕС, така и в еврозоната. Тази експанзия, наблюдавана в повечето държави членки, бележи края на продължителния период на икономическа стагнация, който започна през последното тримесечие на 2022 г.

Очаква се растежът на икономическата активност през тази и следващата година да бъде обусловен в голяма степен от устойчивото нарастване на частното потребление, като продължаващото нарастване на реалните заплати и на заетостта поддържа нарастването на реалните разполагаеми доходи. Голямата склонност към спестяване обаче все още възпира отчасти частното потребление.

За разлика от тях, растежът на инвестициите, изглежда, намалява. В резултат на отрицателния цикъл на жилищното строителство се очаква слаб ръст на инвестициите. Въпреки че се предвижда условията за кредитиране да се подобрят през прогнозния период, сега пазарите очакват малко по-постепенен тренд на намаляване на лихвените проценти в сравнение с прогнозата от зимата.  

В условията на устойчива световна икономика възстановяването на търговията ще подпомогне износа на ЕС. С възобновяването на вътрешното търсене в ЕС обаче едно ускоряване на вноса до голяма степен ще неутрализира положителния принос, който износът оказва за растежа.

Инфлацията ще продължи да намалява

Инфлацията по ХИПЦ в еврозоната продължи рязко да спада от отчетената през октомври 2022 г. върхова стойност от 10,6% (на годишна база). През април тази година се очаква да е достигнала най-ниското си равнище от 2,4% за последните две години.

Като започва от по-ниско от очакваното равнище през първите месеци на тази година, инфлацията се очаква да продължи да намалява и да достигне прогнозната си цел малко по-рано през 2025 г. от предвиденото в зимната междинна прогноза. Дезинфлацията ще се дължи главно на неенергийните стоки и храните, докато енергийната инфлация се повишава, а инфлацията при услугите намалява само постепенно, успоредно с умерен натиск върху заплатите. Очаква се инфлацията в ЕС като цяло да следва сходна тенденция, въпреки че ще остане малко по-висока.

Пазарът на труда остава стабилен въпреки слабия растеж

Въпреки забавянето на икономическата активност икономиката на Евросъюза създаде над два милиона работни места през 2023 г., като през последното тримесечие на годината равнищата на активност и заетост на хората на възраст 20-64 години достигнаха нови рекордно високи стойности съответно от 80,1% и 75,5%. Пазарът на труда в много държави в ЕС продължава да бъде свит. През март равнището на безработица достигна рекордно ниско равнище от 6%. Тези добри резултати на пазара на труда се дължат както на силното предлагане на работна ръка, подкрепяно, наред с други фактори, от миграцията, така и на търсенето на работна ръка.

Според прогнозите растежът на заетостта в ЕС ще се забави до 0,6% през тази година, преди да намалее още до 0,4% през 2025 г. Очаква се равнището на безработица да остане като цяло стабилно около историческия си минимум. В съответствие с очакваната продължаваща дезинфлация нарастването на номиналните заплати в ЕС започна да се забавя, след като през 2023 г. достигна най-високото си равнище от 5,8%. В бъдеще се очаква то да продължи да се забавя.

Намаление на бюджетните дефицити

След значително намаление през 2021 г. и 2022 г. и на фона на отслабване на икономическата активност спадът на бюджетния дефицит на ЕС спря през 2023 г. Очаква се намалението да се възобнови през 2024 г. (3%) и 2025 г. (2,9%), по-конкретно вследствие на постепенното премахване на мерките за енергийна подкрепа. На фона на по-високите разходи за обслужване на дълга и по-слабия растеж на номиналния БВП отношението на дълга към БВП в ЕС се очаква да се стабилизира тази година на 82,9%, преди да нарасне леко с около 0,4 процентни пункта през 2025 г.

Повишена несигурност на фона на геополитическо напрежение

Несигурността и рискът от влошаване на икономическите перспективи се увеличиха още повече през последните месеци в резултат най-вече на развитието на продължителната военна агресия на Русия срещу Украйна и на конфликта в Близкия изток. Геополитическото напрежение в по-широк контекст също продължава да поражда рискове. Нещо повече, устойчивостта на инфлацията в САЩ може да бъде причина за допълнително забавяне на намаляването на лихвените проценти в страната и извън нея, което да доведе до затягане на финансовите условия в световен мащаб.

Във вътрешен план намаляването на инфлацията може да се окаже по-бавно от очакваното, в резултат на което е възможно централните банки в ЕС да забавят понижаването на лихвените проценти, докато спадът на инфлацията при услугите се задържи на едно равнище. Освен това някои държави членки може да приемат допълнителни мерки за фискална консолидация в своите бюджети за 2025 г., което не е отчетено в настоящата прогноза и което би могло да окаже въздействие върху икономическия растеж през следващата година. Същевременно намаляването на склонността към спестяване би могло да стимулира растежа на потреблението, а инвестициите в жилищното строителство биха могли да се възстановят по-бързо. Свързаните с изменението на климата рискове все повече влошават икономическите перспективи.