"Дойче веле": Сирия - страховете на алевитите след ерата "Асад"

Катрин Шеър, "Дойче веле"

Досега алевитите в Сирия се ползваха с някои привилегии. В миналото дори са имали своя автономия. Сега те се опасяват от гонения и отмъщения за това, че кланът на Асад управлява кърваво Сирия в продължение на 54 години.

Хиляди сирийци протестираха напоследък срещу нападенията по религиозни светини на алевитите в Алепо. Алевитите са ислямско малцинство, чийто представител беше и сваленият диктатор Башар Асад.

"Не на горенето на светини и религиозната дискриминация, не на сектантството, Да – за свободна Сирия“, пишеше по плакатите на демонстрантите, за което информира арабският канал Ал Джазира.

Протестите започнаха като реакция на видео в социалните мрежи, за което се твърди, че документира атаки срещу един свещен храм. Възможно е видеото да не е автентично и да показва сцени от предишни времена. Протестите обаче показват колко труден ще е преходът на Сирия към демокрация.

Особено членовете на алевитското малцинство се опасяват, че сега ще станат обект на гонения и отмъщения за това, че кланът на Асад управлява кърваво Сирия в продължение на 54 години. Постоянно се чуват и твърдения, че алевитите са извличали ползи по време на диктатурата на Асад. Всъщност обаче става ясно, че тъкмо поради етническата си близост с режима те са плащали твърди висока цена.

Кои са алевитите в Сирия?

Според различни преценки, алевитите са съставлявали 10 до 13% от населението на Сирия преди да започне гражданската война там през 2011 година. Тази религиозна общност спада към шиитския ислям, но същността ѝ е значително по-многообразна.

Алевитският ислям възниква през 9 век в Североизточна Сирия. Според теолози, алевитите застъпват по-различни становища по различни фундаментални въпроси на ислямската религия и най-важните правила за поведение на мюсюлманите. Те се отнасят например до молитвите, социалните задължения или поклонничеството в Мека. Алевитите изпълняват своите обреди в домашни условия, някои дори ги обвиняват в прекалена тайнственост. Жените на алевитите не са длъжни да носят ислямски забрадки, но са изключени от изпълнението на религиозни церемонии. По време на религиозните ритуали алевитите пият и вино, а природата играе съществена роля в техните вярвания и обичаи.

Поклонническите пътувания до Мека, които мюсюлманите са длъжни да предприемат поне веднъж в живота си, според алевитите могат да се изпълняват и символично.

Заедно с шиитите те вярват в божествеността на Али ибн Абу Талиб, известен като Имамът Али. Той е считан за първият водач на шиитите през 7 век. Независимо от тази общност във вярванията, в миналото алевитите често са били обвинявани за еретици и са били дискриминирани от почти всички управници през вековете – като се започне от християнските рицари-кръстоносци, та до турските османци.

Еманципация по времето на колониализма

Това се променя в началото на 20 век по време на френското колониално владичество в региона. Политика „разделяй и владей“ кара французите да дадат на алевитите и друзите специални права, които ги издигат по-високо от останалото мюсюлманско население. През 1922 г. алевитите получават дори правото да създадат своя автономна държава край Средиземноморието.

Тогава те за пръв път в своята история живеят в държава, която не ги преследва заради вярата им. Когато Франция се изтегля от Сирия през 1946 г. и страната получава независимост, алевитите там имат преимущество във властово отношение. През 1955 г. близо 65% от подофицерите на армията са с алевитски произход. При преврата, организиран от петима офицери през 1963 г., трима са именно алевити, а единият от тях е Хафез Асад, който през 1971 поема и властта в държавата. Той се заобикаля с лоялни свои привърженици - алевити, а всички нелоялни нему членове на малцинството, сред които са например комунистите – Асад хвърля в затворите и преследва.

Доминация в политиката и армията

Асад поставя алевитите като цяло под своя закрила, а който ги атакува, се превръща във враг, на когото държавата отмъщава с насилие. Между 1971 и 1981 г. по време на въстанията срещу режима, стотици алевитски войници и други представители на общността стават жертва на атаките на "Мюсюлмански братя" – сунитска групировка с ислямистка идеология. За отмъщение Асад екзекутира близо 2000 членове на "Мюсюлмански братя", а армията окупира и бомбардира през 1982 г. град Хама, където бе концентрирано въстанието на "Мюсюлмански братя". Предполага се, че 10 000 до 25 000 цивилни граждани са загинали в този период.

Алевитите гледат на ислямистите като на заплаха и пледират за светско управление на Сирия. Хафез Асад и неговият син Башар Асад се възползваха именно от този страх от ислямистите, за да манипулират алевитската общност в продължение на десетилетия. Режимът на Асад твърдеше, че само той е в състояние да защити алевитите.

Разочарование от Асад

По време на войната в Сирия, продължила 13 години, алевитите бяха изложени на особено големи страдания. По данни на ЕС, в някои градове и села с предимно алевитско население по време на войната са били убити или ранени до 70% от младите мъже.

Постепенно разочаровани от Асад, много от алевитите в последните години се настроиха срещу режима. Защото онези, които не спадаха към малобройния обществен елит около клана на Асад, живееха в същата мизерия както и останалите сирийци, независимо, че са алевити.

Твърде опростенческо е обаче да се смята, че алевитите са или „за Асад“ или срещу него. Нагласите в тази религиозна общност са значително по-нюансирани. Черно-бялото виждане за тях, според експерти, не отчита влиянието на социално-икономическите трудности, които засягат алевитите не по-малко от останалите сирийци.

Източник "Дойче веле"