"Нова Македония": България и Албания работят за обща граница в Македония

Когато през 1961 г. Албания напусна членството на Варшавския договор, тя запазва двустранния договор с Народна Република България за взаимопомощ и сътрудничество. В този договор, който и до днес не е отменен, границите между Албания и България биха се допирали, пише Панде Колемишевски на страниците на вестник "Нова Македония", цитиран от "Фокус".

Според изданието, "възниква въпросът дали настъпателната българска кампания за оспорване на македонците като нация, а оттам и на Македония като тяхна държава, има за крайна цел България и Албания да бъдат съседи, докосвайки граничните линии между двете страни? Тази надежда може да е в някакви скрити намерения на двете страни, които да се възползват от наложен проблематичен спор или конфликт на македонска територия".

Авторът обвинява бившето правителство на Република Северна Македония (РСМ) на Социалдемократическия съюз (СДСМ) в коалиция с Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) за нанасянето на "зашеметяващи удари в отношенията с Гърция и България“.

"А сега дойде ред и на тежкия шамар, който македонската държава и дипломация получи от съседна Албания. Там след създаването на държавата Албания през 1912 г. при проведеното миналата година преброяване българите за първи път са посочени като национално малцинство. И то не малко", пише той.

"Резултатите от преброяването бяха приети с изненада в Македония, но не са неочаквани за България и Албания. Българската държава изкачи сто планини и преплува сто морета, за да стигне до почти всеки македонски албанец и да го асимилира по различни начини. Македонските власти гледаха на тези български усилия незаинтересовано, небрежно и разсеяно.

Обществеността в Македония е малко наясно, че Декларацията, която Народното събрание на България прие на 10 октомври 2019 г., се отнася за Македония и Албания. Декларацията е адресирана до тези две страни като един общ текст. В него 99% от условията и изнудванията са дадени на Македония за насърчаване на отношенията, само едно е поставено на Албания. Този документ всъщност е "черният списък", в който са изброени условията, които Македония трябва да изпълни, за да започне преговори с ЕС, но не и като гаранция за приемането й в Съюза.

Припомняме, в него между другото се казва, че България никога няма да приеме съществуването на македонски език или самостоятелна македонска история преди 1944 г. "Нито един документ в процеса на присъединяване не може да се разбира като признание от българска страна за съществуването на т.нар. "македонски език" различен от българския" – пише в Декларацията.

Но и това единствено условие, отправено от България към Албания, е свързано с Македония и македонците.

А именно чрез Декларацията се изисква от Албания да приложи в кратки срокове закона за малцинствата и в този смисъл "да гарантира напълно правото на българското национално малцинство да изучава книжовния български език като майчин в регионите, които традиционно обитават, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукс, Елбасан, Поградец и на други места на територията на Република Албания, където живеят в момента; Провеждане на преброяване на населението по най-високите европейски стандарти".

Това бяха поръчките, които Албания трябваше да изпълни, за да получи подкрепата на България за интеграцията си в Европа. Както виждате, това са същите региони, които Македония и македонската държава смятат за населени с македонци, а не с българи“, пише "Нова Македония“.

"Българските власти постигнаха това, което писаха, получиха това, което поискаха. С държавна дипломация, с участието на институциите, с пари, отчасти с принуда, но разбира се с голяма ангажираност, отдаденост и финансови инвестиции, те постигнаха целите си и победиха некомпетентната македонска държава на международната сцена“, се отбелязва още в материала.

Авторът пише още: "Малка хронология ще ни покаже, че по въпроса за преброяването са били ангажирани висшите власти. Миналата година по време на срещата с албанския си колега Илир Мета президентът Румен Радев заяви, че реализацията на правата на българското малцинство в Албания е един от основните им критерии за подкрепа на албанския европейски път. По-късно, по време на посещението на министъра на външните работи на Албания Гент Цакай в София, заместничката на Радев Илиана Йотова заяви, че е убедена, че албанската държава ще положи всички усилия малцинствата да не бъдат притискани да не декларират българската си етническа принадлежност. Същата Йотова не пожали пари, воля и сили да посети Голо Бърдо и Големо Острени, за да открие българско училище и да се запознае с подготовката за преброяването, което ще се проведе от албанското правителство. Българският вицепрезидент представи книга и запозна местните жители с начина на провеждане на преброяването“.