"Вашингтон пост": Следващите седмици ще определят дали Украйна може да просъществува като държава

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна към края на третата си кървава година достигна повратна точка. Украйна губи територия, войски и време. Следващите няколко седмици ще определят дали Украйна може да продължи да съществува като суверенна държава в своите граници преди нахлуването или близо до тях, с пълни гаранции за сигурност на своите граждани – или дали руският президент Владимир Путин ще бъде възнаграден и насърчен в своята териториална война за разширение, пише The Washington Post.

Начинът, по който този конфликт ще бъде разрешен, ще има разклонения далеч отвъд Украйна, опровергавайки идеята, изразена от някои - включително американските изолационисти - че това е проблемът на Европа. Заложено е доверието в Съединените щати и Организацията на Северноатлантическия пакт, които незабавно помогнаха на Украйна след незаконната и непровокирана инвазия на Русия и обещаха да продължат подкрепата си „колкото е необходимо“, за да победят агресията на Русия.

Украйна не е член на НАТО, така че обещанието не е кодифицирано в договорни гаранции, а зависи от политическата воля във Вашингтон и европейските столици. Едно оттегляне сега би означавало, че на Съединените щати и техните съюзници им липсва издръжливост и че техните обещания идват с клеймо на времето като валидни само до следващата дата на изборите. Как би могъл Китай да приеме такова послание, когато неговият автократичен президент Си Дзинпин обмисля дали да предприеме военен ход, за да се опита да завземе самоуправляващия се демократичен остров Тайван?

Украинците досега храбро се съпротивляваха на опитите на Путин да погълне страната в своята преосмислена Руска империя. Те го направиха, докато често бяха принудени да се бият със сериозни ограничения поради нерешителността и колебанията от страна на администрацията на Байдън относно това кои усъвършенствани оръжейни системи да изпрати на Украйна, както и как и колко бързо те биха могли да бъдат използвани. Украйна в крайна сметка получи модерни изтребители, модерни западни танкове и ракети с голям обсег. Но голяма част от оръжията дойдоха след месеци на ненужно забавяне, което даде на Русия време да консолидира своите успехи на бойното поле.

Сега руските войски нахлуват в района на Донбас, напредват постепенно и завземат повече земя, отколкото по всяко време от началото на пълномащабната инвазия през февруари 2022 г. Русия контролира около 20 процента от украинската територия и се придвижва все по-на запад всеки ден, особено около Покровск и Курахово. Украинските войници, които окупираха руския регион Курск през август, също загубиха около 40 процента от земята, която завзеха в изненадващата си офанзива и рискуват да бъдат обкръжени, докато руските войски, подкрепени от севернокорейци, напредват, като понасят тежки загуби.

Украйна също губи войски със скорост, далеч надхвърляща това, което може да поддържа и да продължи да се бие.

Официалната оценка на жертвите от 400 000 убити или ранени се счита за значително занижен брой. Хиляди изтощени украински войници дезертират от фронтовата линия. Едва миналата година Украйна започна да набира мъже на 25 и повече години; предишната възраст беше 27. Някои, включително американски законодатели, притискаха Украйна да започне да набира мъже на 18 години, но президентът Володимир Зеленски досега се съпротивляваше, загрижен за унищожаването на следващото поколение и възпрепятстван от липсата на оборудване за въоръжаване на нови войски.

Новоизбраният президент Доналд Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари и обещава бързо да прекрати войната, но не предложи конкретни подробности за план. Г-н Тръмп направи противоречиви изявления, заявявайки, че ще намали помощта за Украйна, но няма да изостави страната напълно. Някои негови помощници в преходния период са цитирани в медийте да предлагат прекратяване на огъня по съществуващите фронтови линии и разполагане на европейски войски като мироопазващи сили, а също и замразяване на членството на Украйна в НАТО за 20 години. Руският външен министър Сергей Лавров на 29 декември категорично отхвърли тези идеи.

Другото времево ограничение за Украйна е нарастващата умора в Европа и желанието да се намери край на конфликта, който поглъща много от оскъдните запаси от военна техника на континента. Европейците тихомълком преминават към идеята за преговори, основани на формулата „земя срещу мир“ като най-добрия начин за разрешаване на войната в случай на прекъсване на помощта от САЩ. Има политическа несигурност в Германия, един от най-твърдите защитници на Украйна при канцлера Олаф Шолц. И крайнодесните партии, често по-податливи на Москва, са в надмощие.

Украйна едва ли ще преживее още една година от тази опустошителна война. Но бързането за намиране на споразумение чрез преговори може да доведе до лошо решение, което ще възнагради г-н Путин за неговото заграбване на земя и ще гарантира, че ще предприеме нова атака за повече територия, след като има шанс да възстанови своя изчерпан арсенал. Украинците също ще бъдат огорчени, след като видят домовете, училищата и фабриките си разрушени, а приятели и членове на семейството убити. Голяма част от гнева им може да бъде насочен към западните поддръжници, които ги предадоха. Това е битка, която Америка и Украйна не могат да загубят, особено при лоша сделка.

Източник "Труд"