Радослав Илиев: За първи път от 17 века България има фестивал за античен театър

от Илко Цанев

.............

Античният театър е ужасно близо до съвременното ежедневно живеене

Пловдивчани ще могат безплатно на 3 и 4 април да гледат осем много интересни и различни спектакъла 

------------

- Какво стои зад идеята за създаване на фестивал за античен театър?

- Три са идеите, довели до начинанието. Първата е свързана със самото място - Античният театър на древния Филипополис е най-големият и запазен в България. Затова е най-естественото място за провеждане на фестивал за антични постановки и за театралните трупи, които ги представят. Разбира се, на тази сцена са поставяни и други антични театри: спектакълът "Одисей" на Драматичен театър - Пловдив, а също “Медея” и “Антигона”. Но от средата на Късната античност преди 17-18 века, когато древният Филипополис е спрял да съществува, в днешните български земи не се е провеждал фестивал за антични театри.

Следващите две идеи са свързани с нашия патрон - Огнян Радев. Неговата личност е залегнала в идеята за паметта за древните. Самият той беше класически филолог, преводач на текстове от старогръцки език, ръководител на единствената за времето си автентична трупа за античен театър, заместник-директор на Националната гимназия за древни езици и култури и вдъхновител за много от своите ученици. Част от тях са членове на журито на фестивала: Самуел Финци, Явор Гърдев, доц. Николай Гочев, Георги Тенев, Ани Васева, Христо Намлиев. Аз самият и моите колеги, с които организираме трупата за античен театър “Огнян Радев”, също сме негови ученици. Но също така ние всички сме и негови съмишленици.

Затова и третата идея - за близостта между двете епохи - Античност и Съвремие, съвсем органично присъства в концепцията ни за фестивала. Според Огнян Радев античното наследство не е нещо прашно, старо, събрано в големи книги или музейни витрини, а е нещо живо. Античният театър, който става сцена на антични текстове, философия, мисли, литература, дух и култура, на пръв поглед изглежда като елитарно и затворено пространство само за тесен кръг от хора. Но всъщност той е ужасно близо до това, което наричаме съвременно, ежедневно живеене.

Настоящият ни бит, мисли, отношения, добродетели, слабости, низости са стряскащо близки с това, което е вълнувало хората преди 25 века. Тази близост ни дава уникалната възможност да погледнем отстрани нашата собствена ситуация. И тук не говоря само за театъра и изкуството, а и за обществения или за личния ни живот - да откриеш, че се намираш в контекст, който не се случва за първи път, а се е случвал и преди 500, 1000, 2500 години. Това приземяване само по себе си носи мъдрост и хармония.

- Защо точно EX MACHINA?

- EX MACHINA е част от популярната фраза на латински Deus ex machina, която в превод означава “Бог от машината”, и е използвана в древногръцкия и древноримския театър като част от сценографията. При безизходна ситуация в драматичното действие актьори в ролите на богове са спускани с помощта на кран - известен като “механе”, на сцената, за да предложат разрешаване на проблема. По този начин „Бог идва от машината“.

За да не говорим нито богословски, нито атеистки, сме спестили първата част - Deus. Поставяме въпроса във финалното събитие на фестивала - кръгла маса на тема “Може ли да има чудо от машина?”, независимо дали става дума за чудо от театъра, чудо в нас самите, или чудо в нашето съвремие. Машината може да се възприеме и просто като механика, като някаква конструкция, но може да бъде и метафора на идеята човекът да се бърка в чудните неща. Дали ще стане дума за човека преди 25 века, който прави дървен кран, или за наш съвременник, който създава смартфон или изкуствен интелект, всичко идва от машина.

Театърът показва реалност, която едновременно е и не е реалност, не съществува в истинския свят, т.е. в самото сценично представяне има нещо чудно, и в този смисъл театърът е вид механика, вид машина за чудеса.

Вярвам, че всеки може да си зададе въпроса “може ли да има чудо от машина?”. Ние живеем в машинен свят, в който често се чуват думи и фрази като “постчовек”, “трансхуманизъм”, “непрекъсната дигитализация”, говорим за живеене в машините, кабели и т.н. Хората непрекъснато са в някакви технологии. Може ли да има чудо, може ли да продължим да живеем така? Човекът различава ли се от машината, или няма голяма разлика? Има религиозно схващане, че човек има същност, която по дефиниция не може да бъде копирана и пунтирана от каквато и да е машина, била тя и с изкуствен интелект.

Ето такава е ролята на изкуството - да задава подобни въпроси. В случая театралното и античното изкуство провокират тези въпроси. Веднъж те са сценични, след това стават лични и от сцената се прехвърлят в ума и в дома на човек, защото, когато се прибереш след представление, ще продължиш да разсъждаваш по тях.

Кръщавайки фестивала EX MACHINA, ще се опитаме да развълнуваме публиката, но не с машина. Ще бъде интересно какво чудо ще видят в античните постановки - независимо дали това чудно ще е нещо, което са очаквали и на което са се наслаждавали, или ще бъде абсолютно неочаквано за зрителите.

- Как според Вас ще реагира публиката на античните постановки?

- Целта на фестивала е да привлече максимално широк кръг от хора - такива, които се вълнуват, такива, които не се вълнуват, отнякъде са научили или им е малко любопитно, или въобще не им е интересно и даже са чували, че е скучно.

Всъщност ние бихме се радвали всички изброени да дойдат да ни гледат. Фестивалът EX MACHINA е за всички. Античният театър, освен всичко друго, включително древната култура, философията и литературата, има един основен обект на интерес - човека и неговото живеене и място в света. В този случай всеки може да дойде не само да гледа спектаклите, а просто да си поживее, да постои на Античния театър, да усети “старите камъни на Европа”. Тази древна сцена обикновено е музейно място, което човек посещава с билет, изчаква, разглежда и излиза.

Сега пловдивчани ще могат безплатно на 3 и 4 април да гледат осем много интересни и различни спектакъла от България, Гърция и Италия. Някои са чисто театрални, комедийни или трагедийни, други са музикални и балетни. На третия ден - 5 април, в най-добрия музей за антична култура - Епископската базилика на Филипопол, ще бъде церемонията по награждаването на театралните трупи. С вход свободен ще бъдат и презентациите за връзката между Античността и медиите, виното и оперното изкуство от експертите по темите - Яна Иванова, Галина Нифору, доц. Нина Найденова от Държавна опера - Пловдив, и доц. Костадин Кисьов, директор на Регионалния археологически музей в Пловдив.

Финалното събитие е кръгла маса за ролята на машината в човешкия живот, какво ражда тя - чудо или измама, какво придобиваме и какво губим във все по-технологичния ни начин на живот. Участниците в дискусията са нашите специални гости и колеги - актьорът Самуел Финци, режисьорите Явор Гърдев и Ани Васева, драматурзите Георги Тенев и Александър Секулов, композиторът Христо Намлиев и доц. Николай Гочев, преподавател по гръцка античност в Софийския университет. 

- Как младежите от античен театър “Огнян Радев” възприемат древните текстове?

- Трупата се състои от 12 прекрасни младежи от няколко софийски училища, с които работим от 4 години. Подбрали сме ги по няколко принципа. Първият е тяхната заинтересованост към античността и античния театър. Някои от тях се вълнуват повече от театър, други - повече от история, литература, култура, от самото общуване. Те не са професионални актьори само защото са между 14- и 18-годишни, но с тях работят професионален актьор - Ина Добрева, професионален режисьор - Ели Колева, професионален композитор - Христо Намлиев, професионален сценограф - Николина Костова Богданова от Държавна опера - Пловдив.

Избрали сме тези млади хора да представят на международния фестивал EX MACHINA постановката “Облаците” на Аристофан - една древна комедия, но много актуална, която разказва за интелектуалното високомерие. Облаците са метафора на идеята, че няма мъдрост, няма истина, няма добро, а има само шикалкавене, софизъм, извъртане на думите и всичко е облаци и прах. Една пародия за дървеното философстване, която е много близо до децата и те я разбират. През своята младежка същност я пречупват и така превръщат автентичното антично в нещо модерно. Фактът, че те напълно осъзнават произведението на Аристофан, е най-точният лакмус, който показва, че темата е актуална, без да губи своята автентичност.

- С обявяване на фестивала като първи международен дадохте заявка за началото на  традиция. Как виждате бъдещето?

- Амбициозно начинание е, особено след като 17 или 18 века не е имало фестивал от типа Ludi scaenici - сценични игри или театрални състезания. Ние организираме първо издание и разбира се, заявката ни е то да не бъде последно, а да продължим и догодина в Пловдив. Градът не е само Европейска столица на културата от 2019 г., той носи културния пулс на различни епохи. А Античният театър на Пловдив е особено място, в което дори мраморът има своя памет, своя история, извън историческите факти за него или спектаклите, които се играят в него. Пукнатините, потъмняванията, акустиката - те носят духа на времето.

Ако разгледаме ситуацията в Европа, можем да кажем, че античният театър като изкуство е жив. В Италия има асоциация за античен театър, в Гърция има хора, които се занимават само с този театър. Така че ние с този фестивал се причисляваме естествено към държавите, които поддържат античен театър и привличат не само тесен кръг хора - професионалисти и творци, а и широката общественост, всички граждани, за които съм убеден, че от античното могат да извлекат нещо съвременно, а от общото - нещо лично.

В нашия случай - ние вече имахме своя традиция, поддържана дълго от Огнян Радев, след това от фондацията и театралната трупа на негово име. Поставяме си за цел да въвлечем повече хора и да създадем културна сцена за античен театър, към която България естествено се причислява със своето голямо антично наследство - ние сме на трето място в Европа по численост на обектите, според списъка на ЮНЕСКО, след Италия и Гърция.

ПРОЕКТЪТ

Първият международен фестивал за професионални и младежки антични театри EX MACHINA се организира от Фондацията за античен театър "Огнян Радев" в партньорство с Община Пловдив, Държавна опера - Пловдив, ОИ “Старинен Пловдив”, АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев", Национална гимназия за сценични и екранни изкуства - Пловдив, Италианската асоциация за античен театър ДИДЕ, Международен балкански винен конкурс, Free Plovdiv Tour, Фондация "Рефлектор". Фестивалът е част от Международната мрежа на античните театри AMENANOS NOSTOS с издания в Италия, Гърция и Кипър.

EX MACHINA има подкрепата на посолствата на Италия и Гърция и е финансиран от Националния фонд "Култура" по програма "Фестивали" на Министерството на културата.

ВИЗИТКА

Радослав Илиев е основател и продуцент на EX MACHINA - Първия международен фестивал за професионални и младежки антични театри, който ще се проведе в Пловдив от 3 до 5 април. Има опит в културния и образователния сектор като изследовател, преподавател, мениджър, продуцент и автор. Завършва Факултета по опазване на културното наследство в Болонския университет, а след това и магистратура в Сорбон Пантеон в Париж със специализация по опазване и реставрация на архитектурни паметници.

 Има професионален и административен опит от работата си в централата на ЮНЕСКО в Париж и регионалния център за Арабския свят в Бахрейн. Стипендиант е в областта на управлението и популяризирането на материално и нематериално културно наследство на Фондация „Онасис“ в Атина.

През последните три години провежда изследвания в Центъра за архитектура и културно наследство в Париж по стипендия на Министерството на външните работи на Франция. 

В момента е асистент в Софийския университет с курсове в Историческия и Философския факултет. Член е на Международния съвет за паметници и места на културата, както и експерт в комисията за културен туризъм ICOMOS.