Разглеждаме Небет тепе безплатно и без работно време

Свободно и без билет ще се качваме на Небет тепе, ще разглеждаме обновения археологически комплекс, ще се любуваме на уникалната панорама на древния град и ще си правим снимки. Проектът за реставрацията на паметника на културата е реализиран с европейски средства и едно от условията за финансовата помощ от ЕС е в рамките на следващите пет години да се ползва безплатно.  Другото изискване е да не се правят никакви промени в археологическия комплекс.  

Зам.-кметът по културата и туризма Пламен Панов предупреди, че достъпът до Небет тепе няма да бъде ограничаван, но за туристите, които посещават комплекса с екскурзовод, се въвежда работно време - от 8 до 18 часа през лятото и от 8 до 17 часа през зимата. Комплексът се предоставя за управление на Археологическия музей. 

Безплатен достъп до този момент има и на другите археологически паметници на културата на открито - Римския стадион, Античния форум от двете страни на Централна поща, Източната порта на Филипопол, която се заключва през нощта. От Община Пловдив предупреждават, че освен видеокамери денонощно ще има жива охрана.

Името Небет, на което е нар​ечено знаковото място в Стария град, произлиза от турската дума „невбет“, т.е. стража, което означава наблюдателен хълм.  През османския период на това място е бил разположен гарнизонът, който охранявал античния град.  През 30-те години на миналия век тепето е известно като Симеонов хълм, макар и за кратко, на името на новородения наследник на български престол княз Симеон Сакскобургготски. Друго наименование на хълма е Музеев хълм, свързано с най-даровития ученик на Орфей - тракиеца Музей. В по-късни времена се използва и името Евмолпия, с което античните автори са наричали Пловдив.  

Археологическите разкопки, започнали през миналия век преди създаването на своеобразен музей на открито, са започнали под ръководството на Димитър Цончев във връзка с идеята за изграждане на парк на хълма в Стария град. В началото на 60-те години проучването е възобновено от Петър Детев, Христо Джамбов и Лилия Ботушарова, продължени от Атанас Пейков, тогавашен директор на Археологическия музей до 1985 г. Тридесет години по-късно разкопките отново бяха подновени с цел реставрация на културно-историческата забележителност по инициатива на Община Пловдив и шефа на музея доц. д-р Костадин Кисьов.  Последното проучване се ръководи  от София Христева.  

Арх. Вера Коларова направи преди години плановото заснемане на Небет тепе, на нея се дължи и опазването на разкритите останки от крепостта, както и Мина Боспачиева. Археологическият обект е обявен за национален паметник на културата през 1995 г.