Responsible Statecraft: Зеленски игра рисковано в Курск и загуби стратегическото предимство

Зеленски извърши огромна грешка, като реши да нахлуе в Курска област, пише Йън Прауд в Responsible Statecraft. За известно време той предполагаше, че ще може да използва окупираните територии за търгуване с Москва - но блестящият пробив на руската армия разруши отбраната на ВСУ и лиши Киев от последния му коз за преговорите.

Украинският президент Володимир Зеленски трябваше да продължи с мирните преговори през август 2024 г., вместо да нахлува в Курска област. Преди разговорите между президентите Тръмп и Путин тази седмица, той няма повече карти за разиграване.

Както писа New York Times в неделя, украинските войски са почти изчезнали от руския район Курск. В пика на офанзивата през август миналата година Украйна държеше 500 квадратни мили от руската територия. След ожесточени битки днес ѝ остава само частица от това.

Може би е иронично, че дръзката офанзива на Зеленски се проведе в разгара на тайни преговори в Катар за частично прекратяване на огъня. Не е съвпадение, че руската офанзива в Курск през изминалата седмица се проведе, докато Украйна се споразумяваше със САЩ относно идеята за възможно прекратяване на огъня по време на преговорите в Саудитска Арабия.

Встъпването в длъжност на президента Тръмп през януари направи водения от САЩ натиск за прекратяване на боевете неизбежен, но и, което е по-важно, предсказуем. За мен е абсолютно ясно, че за президента Путин освобождаването на Курск беше от съществено значение, за да го постави на възможно най-доброто място в преговорите.

Зеленски беше заложил на подобряването на картите си в бъдещите преговори за прекратяване на огъня, като искаше да търгува с територии в Русия за връщане на територии в Украйна. Този залог се провали. Миналата седмица, според картата на боевете на Института за изследване на войната, Русия вече е окупирала три до четири пъти повече земя в Украйна, отколкото е била завзета в Курск.

През последните 11 години бях свидетел на предпочитанията на Русия да подобри военното си положение, за да се постави във възможно най-силната позиция, преди да сключи сделка. Това, което се случи през изминалата седмица, в много отношения е копие на тактиката, която Русия използва непосредствено мирните споразумения Минск 1 и Минск 2.

След като сепаратистите в Донецк и Луганск завзеха властта след свалянето на президента Янукович през февруари 2014 г., украинската армия започна антитерористична операция, за да си върне контрола над Донбас. Това доведе до значителен успех на украинската страна и превземането на няколко големи града.

След като украинските сили достигнаха покрайнините на Луганск и Донецк, руската армия се намеси. На 29 август 2019 г. руски формирования обкръжиха град Иловайск, нанасяйки кърваво поражение на украинските формирования, за които се смята, че са загубили до четиристотин души. Само дни по-късно беше подписано Първото споразумение от Минск, което предлагаше отстъпки на сепаратистите под формата на напредък към децентрализация.

Украинската страна не продължи напред с децентрализация или обещания "национален диалог". Докато линията на съприкосновение до голяма степен се поддържаше, имаше многократни нарушения на прекратяването на огъня и жертви от двете страни, включително цивилни жертви в сепаратистките райони, които бяха проверени от специалната мисия за наблюдение на ОССЕ. В края на януари 2015 г. подкрепяните от Русия войски на "Вагнер" организираха брутално и в крайна сметка успешно обкръжение на град Дебалцево, което доведе до изтеглянето на украинските войски.

Тази битка при Дебалцево ускори преговорите в Минск на 11-12 февруари за постигане на съгласие за второто споразумение, с канцлера Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд. Минск II засили изискванията към украинската страна да продължи напред с прехвърлянето на правомощия на Донбас. Русия най-накрая прекрати боевете на 18 февруари, след като Съветът за сигурност на ООН одобри сделката Минск II.

Съобщението за обкръжаването от Русия на украински войски в Курск през последната седмица показва дързостта на руските бойци. Според докладите няколкостотин руски войници са пропълзели около девет мили през неизползван газопровод, за да излязат зад украинските формации. Това предизвика паника и объркване сред украинските формирования, които отстъпиха, тъй като по-мощни руски части нахлуха в района от запад и изток, заплашвайки ги с пълно обкръжение.

Украинците оспорват този прочит на събитията и са подкрепени от Института за изследване на войната, който каза на западните медии в петък, че не е "наблюдавал никакви геолокационни доказателства, които да показват, че руските сили са обкръжили значителен брой украински сили" в Курск или където и да е другаде по фронтовата линия в Украйна.

Въпреки това, ако докладите са верни, това предлага допълнително доказателство за склонността на Русия да използва тактиката на обкръжение, връщайки се към Втората световна война и обкръжаването на германската армия при Сталинград.

По цялата украинска фронтова линия през 2024 г. руските сили са осъществили серия от малки тактически обкръжения, за да превземат села и градове. Проруските военни блогъри се радват, че обкръжаването на Курск е станало възможно благодарение на празните газови тръби поради решението на Украйна да спре транзита на руски газ за Европа от 1 януари.

Нека бъдем ясни, Украйна се бори усилено, за да задържи предмостието на Курск като част от залога на Зеленски да изтъргува територии. Тази година станахме свидетели на голяма украинска контраатака след натрупване на военни запаси от западни донори. В най-добрия случай тази украинска операция завърши наравно, с някои руски успехи на запад от Курск и някои незначителни украински успехи на север от Суджа.

Дори ако Украйна беше удържала оставащия си плацдарм на руска територия, тя щеше да влезе във всякакви мирни преговори с посредничеството на САЩ от по-слаба позиция, отколкото беше през август. По характерен начин, президентът Зеленски тази седмица хвърляше инсинуации, че президентът Путин избягва възможността за мирно споразумение.

Но точно сега и за да повторим думите на президента Тръмп по време на съдбоносната им среща в Овалния кабинет, той има най-слабата ръка от картите.

Специалният представител на САЩ Стив Уиткоф обяви, че президентите Тръмп и Путин може да разговарят тази седмица. Оценявам, че президентът Путин ще влезе в този разговор с готовност за уреждане, ако получи уверенията, които търси.

Въпросът за Вашингтон е какъв стимул могат да предложат на Путин да се съгласи на прекратяване на огъня? Премиерът на Обединеното кралство Киър Стармър и европейските лидери лансират откровено неосъществими идеи за затягане на санкциите срещу Русия, за да се постигне споразумение. Но Путин няма да се съгласи да изтегли войските си и да се сблъска с нови санкции, след като надделя на бойното поле. Всеки, който вярва, че ще го направи, е, съжалявам, че го казвам, доста заблуден.

Най-големият намек за това какво може да убеди Путин беше предоставен от генералния секретар на НАТО Марк Рюте тази седмица в интервю за Bloomberg . Във вероятно най-последователното словесно увъртане на този век, той предложи най-силния сигнал, че членството на Украйна във военния съюз вече е свалено от масата.

Това е основната задача на Русия при какъвто и да е мирен процес. Ако президентът Тръмп направи това предложение изрично и недвусмислено, тогава смятам, че президентът Путин би се съгласил за прекратяване на огъня и мирни преговори.

За автора

Йън Прауд е бил член на Кралската дипломатическа служба от 1999 г. до 2023 г. Той е служил като икономически съветник в британското посолство в Москва от юли 2014 г. до февруари 2019 г. Той организира срещата на върха на Г-8 през 2013 г. в Лох Ърн, Северна Ирландия, работейки за "Даунинг стрийт" 10. Наскоро той публикува мемоарите си "A Misfit in Moscow: How British diplomacy in Russia failed, 2014-2019".

Превод и редакция: Епицентър.БГ