С диплома от Американския или Софийския университет: Заплата от 7000 лева

"Магистрите са с по-висок осигурителен доход и по-добре се реализират на пазара на труда в своята специалност. Тази година се вижда, че колкото по-високо е нивото на образование, толкова по-добри са шансовете на пазара на труда. Това е добра новина – че учейки в България, младите могат да разчитат на по-добро заплащане".

Тази тенденция очерта министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков въз основа на оповестените днес данни от Националната рейтингова система на висшите училища у нас.

Увеличава се делът на чуждестранните студенти. С около 2000 повече са общо студентите у нас.

С около 300 лв. расте  средният облагаем доход. Най-висок е в областта на компютърните технологии. В 10 направения има доход над 3000 лв.

Намалява с още 1-2 процента броят на студентите, които остават в чужбина след завършване на висше образование. Повече младежи избират да работят в България, изрази задоволство министър Цоков.

Според данните от Рейтинговата система  заетостта и безработицата остават на  същите нива, но за първи път 60% от висшистите и работят на позиции, които изискват такъв ценз. Преди 10 г. делът е бил около 46 на сто.

Всяка следващата степен на висше образование значително повишава шансовете за реализация. 85% от завършилите магистърска степен след средно образование работят в своята  сфера. При завършилите магистратура сред бакалавърска степен делът е 70%. 

N1 са Американски университет и СУ в магистърските програми. В бакалавърските направления обаче има размествания.

С най-висок доход са завършилите Американския университет, следва СУ, където доходът достига 7000 лв.

СУ  „Св. Климент Охридски“ е първенец в 21 професионални направления, на второ място е Техническият университет – с 6, следван от МУ- София с 5. Две първи места има Аграрният университет в Пловдив. Още 11 висши училища са първенци в своята област. Общо около 20 вуза са първи в поне едно професионално направление. Това значи, че няма концентрация на качеството в едно училище, а имаме образователна система с висока степен на специализация.

Нов индикатор тази година проследява студентите от семейства без висшист. У нас 37% са от такава семейна среда. В 7 национални направления над половината са с такъв статус. Най-много са в педагогиката и в областта на полезните изкопаеми. 13 на сто са от  семейства с основно образование и маргинализирани общности.

Почти 9 на сто са чуждестранните студенти у нас, най-много са в „Медицина“. Всеки трети студент у нас учи магистърска програма след средно образование. Леко се увеличава делът на студентите в частни вузове и достига 12%. В някои направления частните училища има повече студенти, например в театрално и филмово изкуство.