Сърдечна недостатъчност - симптоми и превенция

Неуморимо, сърцето не познава почивка. Но това не означава, че понякога не се „задъхва“. Как се стига до диагнозата „сърдечна недостатъчност“? Възможно ли е пациентите с нея да се радват на пълноценен живот? И кои са основните принципи на превенцията ѝ? През септември, когато отбелязваме Световния ден на сърцето (29 септември), отговорите на тези и други въпроси дава проф. д-р Лилия Демиревска, д.м., която е част от екипа на Клиниката по кардиология на ВМА.
Сърдечната недостатъчност е заболяване, при което сърдечната структура и функция е сериозно увредена. С времето работата на сърцето се затруднява все повече и то не може да изпомпва достатъчно кръв, за да задоволи нуждите от кислород на цялото тяло, обяснява проф. Лилия Демиревска. „Сърдечната недостатъчност е крайният етап в развитието на практически всички сърдечни заболявания.
Роля обаче могат да имат и много други заболявания – в това число инфекции, захарен диабет и др. На фона на вече отслабналото сърце, дори една елементарна вирусна инфекция може да дестабилизира допълнително състоянието и да настъпи т.нар. декомпенсирана или влошена сърдечна недостатъчност“, не крие кардиологът от ВМА.
 Рисковите фактори – от диабет до лош контрол на кръвното
Пациентите в най-голям риск са тези с нелекувани или недостатъчно добре контролирани артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и затлъстяване. „Съществуват и генетични причини за развитие на кардиомиопатии и, съответно, на сърдечна недостатъчност. Застрашени са възрастните пациенти – и особено тези в старческа възраст над 75 години, защото при тях се добавя и естественото стареене на сърцето“, уточнява проф. Демиревска. Някои лекарства пък може да влошат сърдечната недостатъчност. „Това са, например, нестероидните противовъзпалителни средства, които се използват за овладяване на болка и възпаление. За съжаление, в България те се продават „свободно“ в аптеките и се използват безконтролно и продължително време, без да се познават рисковете за това“, алармира професорът по кардиология.
 Поразява над 64 млн. души по света
У нас официални данни колко са пациентите със сърдечна недостатъчност няма, но проф. Демиревска разкрива, че глобално тя засяга повече от 64 милиона души по света. И взема повече жертви от злокачествените заболявания. „Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата, а един от четирима – до 1 година“, не спестява „черната статистика“ кардиологът от ВМА.
 Задух и отоци я „издават“
Какви са симптомите? „Лесна умора, задух, кашлица и подуване на долните крайници и цялото тяло (отоци). Ежедневните дейности като самообслужване, ходене, изкачване на стълби могат да бъдат затруднени“, коментира ги проф. Демиревска. „Диагнозата се поставя на базата на оплакванията, прегледа от лекарите и комплекс от различни изследвания, които доказват увреждането на сърцето – като ехокардиография, изследване на натриуретични пептиди в кръвта, понякога скенер и ядрено магнитен резонанс на сърце. Заедно с това се търсят причините за развитие и отключване на сърдечната недостатъчност“, отбелязва специалистът от ВМА.
 Предизвикателствата на лечението
Проф. Демиревска признава, че в повечето случаи заболяването не може да се излекува напълно. „Въпреки това, много хора водят пълноценен живот като провеждат редовно лечение с медикаменти и променят ежедневните си навици. Роля играе и подкрепата на семейството и приятелите, които трябва да се научат да разбират това състояние“, подчертава опитният кардиолог.
Какви са възможностите на съвременната медицина? „Прилагат се комбинации от множество лекарства. Тяхната цел е да намалят задръжката на течности – като диуретиците, и да потиснат някои патогенетични механизми за развитието на сърдечна недостатъчност – като бета-блокери, блокери на ренин-ангиотензин-алдостероновата система, минералкортикоидни рецепторни антагонисти, SGLT2-инхибитори и др. Използват се и лекарства за контрол на самите заболявания, които са довели до развитие или влошаване на сърдечната недостатъчност или я съпътстват – като артериална хипертония, захарен диабет, бъбречна недостатъчност, анемия и др.“, подробно разяснява проф. Демиревска.
 Кога се прибягва до хирургия?
При някои пациенти може да се наложи имплантация на специални механични устройства, каквито са тези за ресинхронизираща терапия и кардиовертер дефибрилатор, дава пример кардиологът. „Те могат да подпомогнат сърцето, когато е твърде слабо или да спасят живота на пациента при поява на животозастрашаващо ритъмно нарушение. Хирургично лечение се прилага при тежко увреждане на клапите, на коронарните съдове, аортата и др., защото така ще се избегне допълнителното влошаване и отслабване на сърцето“, допълва специалистът от ВМА.
 Диетата е ключова
Промени в диетата, физическата активност и отказването на някои вредни навици също биха могли да облекчат симптомите и да забавят на развитието на болестта, подчертава проф. Демиревска. „Здравословният хранителен режим се състои от разнообразни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни с високо съдържание на фибри, нетлъсто месо без кожа, риба, ядки и бобови растения. Трябва да се ограничат наситените мазнини, трансмазнините, холестерола, солта, червеното месо, сладките храни и подсладените със захар напитки. Това означава, че наситените мазнини (като палмово масло, кокосово масло, свинска мас) може да се заменят с малки количества по-здравословни ненаситени мазнини – като зехтин или слънчогледово олио. Не трябва да се забравя, че всички мазнини са с високо съдържание на калории. Така че, ако е необходимо да се намали телесното тегло, трябва да се намали и общият им прием“, напомня кардиологът.
 Солта – до 5 г на ден
Солта – един от т.нар. бели убийци, също трябва да се ограничи. „При сърдечна недостатъчност приемът ѝ трябва да се понижи приема до 5 грама на ден (около една чаена лъжичка), защото това ще намали задържането на течности, което означава и че ще се намалят отоците и задухът при тези пациенти. Количеството сол в даден продукт може да се изчисли, когато това на натрия, написано на етикета, се умножи по 2,5“, предлага лесна формула за ориентация на пациентите проф. Демиревска. И предупреждава – по-голямата част от солта, която приемаме, не е тази, която добавяме към храната. „Тя вече присъства в продукти като хляб, зърнени и преработени храни. Затова се препоръчва да се избягват допълнителното солене, както и консервираните храни и тези в саламура, продуктите със „скрита“ сол – като сирена, колбаси“, изрежда ги кардиологът. И не пропуска да уточни, че някои заместители на солта са с високо съдържание на калий. „Те могат да бъдат полезни при употребата на отводняващи лекарства (диуретици) и при ниско ниво на калий в кръвта“, отбелязва специалистът от ВМА.
 Внимателно с течностите
Едно наум пациентите трябва да имат и с течностите. „Ако сърцето не изпомпва достатъчно кръв, бъбреците не могат да отделят излишната вода и сол (под формата на урина). При повечето пациенти със сърдечна недостатъчност се налага ограничаване и на количеството приети течности, защото това ще спомогне за отделянето на допълнителната вода и натрия чрез повишено уриниране. Целта на тези мерки е да се намали натоварването на сърцето“, обяснява проф. Демиревска. И, очаквано, напомня, че употребата на алкохол трябва да се ограничи, а тютюнопушенето – да се спре.
 Движението – редовно, но с почивки
„Редовната физическа активност може да помогне за намаляване на някои от симптомите, като задух и умора, да повиши енергийните нива и да намали нивата на стрес, да подобри гъвкавостта на ставите и качеството на съня, да намали кръвното налягане, да повиши добрия холестерол в кръвта и да спомогне контрола върху теглото, като така се подобри контролът и върху сърдечната недостатъчност. Натоварването трябва да се разпредели през целия ден – до ниво на поява на лек задух – и да се редува с почивки“, уточнява кардиологът.
Превенцията в 7 стъпки
На финала проф. Демиревска подчертава, че превенцията е възможна – когато се контролират добре както сърдечно-съдовите, така останалите заболявания, които могат да доведат до развитието ѝ. Ето и съветите на професора на ВМА:

• Спазвайте здравословна и балансирана диета и не приемайте повече алкохол от допустимите количества;
• Поддържайте здравословно тегло;
• Спрете тютюнопушенето;
• Бъдете физически активни;
• Намалете стреса;
• Провеждайте редовни профилактични прегледи;
• Контролирайте кръвното си налягане и спазвайте препоръчаната терапия.

Всеки момент е важен! Последвайте ни в  и , за да сте в крак с темите на деня