Шествие на актьори и гимназиите по изкуства в Пловдив: Сърце, душа - за театъра!

„Сърце, душа – за театъра!“, екна днес центърът на Пловдив. Удариха барабани учениците от Музикалното училище, връстниците им от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства облякоха изработени от тях костюми.

Усмивка и нарисувана сълза добавиха куклените и драматичните актьори към театралната физиономия на Пловдив, а Театър „Хенд“ – червен нос на клоун. 

До тях застанаха бъдещите им колеги от класовете по актьорско майсторство в Пловдивския университет и ученици от гимназиите по изкуства. Пъстрата процесия премина по Главната улица  в Международния ден на театъра.

Най-отпред издигна думите на Вазов отпреди 143 г., когато Пловдив става градът с първата професионална трупа: „Значи постави се вече здрава основа на българский народен театър“. Един маг и един венецианец понесоха отзад транспарант „Театърът е любов“.

Наталия Василева като прислужницата от "Дама Пика" на Кукления театър

Голямата слугиня от постановката „Дама Пика“ на Кукления театър притича да премете плочките, преди да тръгне шествието. Под дантеления ръб на бонето й се разля усмивката на актрисата Наталия Василева. „Много ми е хубаво да съм артистка.

В театъра мога да бъда от най-малкото до най-голямото.

Винаги има хубава енергия. Това зарежда много“, сподели тя. Играла е от тревичка до голяма страшна вещица. Сутрин е с театъра за бебета, вечер – в представление за възрастни. Сменят се образите и емоциите. С годините се променят и зрителите. „Малките деца са най-отговорната публика – забелязала е Наталия Василева. – Идват навреме, нямат телефони.“ Но не само те – целият Пловдив е научен да ходи на театър и да го обича.

А актьорите издигнаха днес транспаранти със своите любовни обяснения: „Театър, любов моя!“, „Театърът е живот!“ „ Театърът обединява“. И „Ходете на театър, хубаво е!“.

Тодор Дърлянов стана пак рецепционистът с татуси от „Ръкомахане в Спокан“, Елена Кабасакалова сложи шармантна шапка, режисьорът Стайко Мурджев облече над дънките копринена риза на благородник.  Свирката на Кени сложи ред  в строя.

И тръгнаха всички да прекосят града под възгласите на учениците от Националната гимназия за сценични и екранни изкуства. Директорът Николай Томов влезе в ролята на крал и главнокомандващ на театралната „армия“ на бъдещето – с гигантски костюм с бутафорни еполети и накъдрена яка.

Дама от 20-те, японска принцеса, паж, арабски шейх и балерина закрачиха до черен ангел  и един персонаж  без глава, но пък с шапка и очила. През процепите в костюма с възторг гледаха очите на Туче Зейнол, която сбъдва мечтата си – второкурсничка е по актьорско майсторство в ПУ „Паисий Хилендарски“. Докато играе етюди и трупа опит, мечтае да се качи на голямата сцена, а едни ден да стигне до Холивуд.

Лора пък е осмокласничка в паралелката по актьорско майсторство за драматичен театър в НГСЕИ. Харесва й, че чрез театъра може да изживее различни животи и да говори на хората.

С възгласа „Магия, сцена е нашата вселена!“ шествието стигна до площад „Театрален“, където в миналото е  бил създаден първият театър „Люксембург“. Там на импровизирана сцена с театрални завеси от червен плюш се качи директорът на Драматичен  театър  - Пловдив Сюзанна Арутюнян, заедно с най-малката наследничка на трупата, предрешена като Пипи Дългото чорапче.

Радина Думанян с дъщеря й Рая като Пипи Дългото чорапче

Днес е особено важен ден за всички хора, на които театърът дава смисъл и основание за живот,  обърна се тя към шумното шарено множество. Пожела здраве, творческа смелост и нестихващи аплодисменти.

Миналата година Пловдив за първи път отпразнува Международния ден на театъра с шествие и даде името на площад „Театрален“. Тази година това красиво усилие продължава – по време на празненството работници поставиха табелата с надписа.

А скоро ще бъде оформена и алея по улицата, която слиза от тепето към Драмата – с имената на хората, които са  създали театъра в Пловдив. 

„Преди 143 г. нашите предци ясно са  казали: Театърът и културата са от първостепенна необходимост за съществуването на един град, наред с болниците, улиците, обществените сгради и институции.  От дълго повтаряне този факт като че ли е избледнял в нашето съзнание – каза Сюзанна Арутюнян. - Но ето, 143 години по-късно, ние стоим на площад „Театрален“, за да отдадем чест на всички, чиито гласове са се отпечатали  в небето на Пловдив. На всички, които са влизали в театралните зали - да се смеят, да плачат, да се  усещат живи“.

Арутюнян подчерта, че Пловдив е уникален град преди всичко със своя културен дух. „Той е нашето наследство, което ние ревниво трябва да пазим и развиваме. Културният дух споява епохите в този град. Възвръща красотата му. Кара всеки, който го е напуснал, да иска да се завърне или поне никога да не го забрави. Днешният жест на признателност е знак не само, че помним, а и че продължаваме работата. Културният дух на Пловдив е нашият щит, но и нашето копие. Нашия разум, но и нашето сърце.  Поклон пред всички  хора на театъра, които са вградили себе си в него!“, каза още директорът на Драмата.

И отстъпи сцената за концерт на пловдивските пеещи актьори, в който първо прозвуча песента от „Укротяване на опърничавата“. Теодора Вътова от НГСЕИ изпълни „Дихание“ на Орлин Горанов и площадът стана дансинг. Актьорът Троян Гогов пое щафетата със „Знам“ на Любо Киров и авторско парче. И я подаде на Добрин Досев за още две авторски песни.

Всяка година в Международния ден на театъра един актьор отправя послание към цялата гилдия от всички държави. Този път това е гръцкият режисьор Теодорос Терзопулос, чиито думи отекнаха в целия свят и на пловдивския площад „Театрален“: „Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща?!“

Артистичният директор на пловдивския драматичен театър - Кръстю Кръстев, чете посланието на Теодорос Терзопулос

„Живее в свят на обеднели граждани, затворени в килиите на виртуалната реалност, вкоренени в задушаващото си уединение – се казва в обръщението.  - Свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарната система на контрол и  репресии в целия спектър на  обществения живот. 

Згрижен ли е театърът  за унищожаване на екологичното равновесие, глобалното  затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на  световния океан, топенето на  ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремни метеорологични явления?

Може ли театърът да стане неделима, но  и активна част  от екосистемите? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.

Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в 21 век? Където гражданинът е манипулиран, икономически и политически от медийни корпорации и мрежи, формиращи мнение, а социалните медии, колкото и да го улесняват, са алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасност и необходимата безопасна дистанция от другите. Въпроси, които не позволяват  категорични отговори. Защото театърът  съществува и устоява благодарение на въпросите без отговор.

Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на  днешното Средновековие!“.

Снимки: Валентина Биларева