Н.В. Симеон Сакскобурготски и доня Маргарита отбелязват днес 63 години откакто са заедно. Имат пет деца, преживяват и тъгата на принудителното изгнание, и триумфа на дългоочакваното завръщане в родината; и радостните срещи с благодарни сънародници, но и злостните лични нападки и лицемерната „вярност” на мнозина.
През 2009 г. Симеон признава: „Ако семейството ми не стоеше зад мен, не чувствах подкрепата им, вярвайте ми, едва ли щях да издържа. Но аз си знам, че дори далеч от мен те мислят с добро за моите дела и съм им много, много благодарен за разбирането, а и за търпението им. В българската душа семейството винаги е било център на една малка вселена, която обаче населява голямата вселена на нацията и изповядва същите ценности”.
"Хармонията зависи от родителите. Ако те се обичат, ако те живеят дружно, то и цялото семейство живее с тази любов. Щастливите родители създават щастливи деца” е рецептата на семейно щастие на доня Маргарита.
Преди 63 години, през януари 1962 г., в рамките на няколко дни и в две държави, един цар в изгнание и една испанска благородничка три пъти се вричат в съпружеска вярност.За първи път това се случва на 14 януари. В дома си в Мадрид православният цар на българите Симеон II и доня Маргарита Гомес-Асебо в присъствието на своите най-близки и пред отец Албендеа, изповедник на белгийския крал, разменят своите брачни клетви в скромна сватбена церемония.
На 20 януари, в Швейцария, в кметството на Лозана двамата младоженци сключват и граждански брак. За мнозина обаче своеобразният апогей на тази поредица от сватбени церемонии е православното венчание на 21 януари във Вевей. В руския храм „Св. Варвара” митрополит Андрей Велички и руският архиепископ в Швейцария венчават българската царска двойка. На православния ритуал присъстват както близките на младоженците, така и много официални гости, и български емигранти от цял свят.