Вход
14 Март, 17:10 0 Бившият кмет на Пловдив и настоящ общински съветник Славчо Атанасов публикува във Фейсбук коментар, предизвикан от бурните дебати след решението на Конституционния съд, което доведе до частична промяна на резултатите от последните парламентарни избори, но и постави под въпрос доверието в избирателния процес у нас.
"Истината е дете на времето, а не на властта“ е казал великият Гьоте. И независимо кой се опитва да я потисне, в края на краищата, истината винаги излиза наяве, добавя Уинстън Чърчил.
Изборите в истинската демокрация са апотеоз на тази обществена система. Те трябва да са честни, справедливи и нито една бюлетина, нито един глас не трябва да бъде манипулиран. Или чувалите с бюлетини да плуват по Марица, а както сега чета, да ги изхвърлят в коша за боклук.
По закон бюлетината е ценна книга, тя има уникален номер и е със силата на паричен знак. Не може да има дубликат.
Или май може?!?...
Както преди години в Пловдив се намериха два чувала със захвърлени бюлетини в Панаира. И така и не се разбра откъде и как се появиха... То е все едно да намериш на улицата два чувала пълни с пари.
За жалост през годините много се говореше за фалшификацията на избори, а Пловдив стана нарицателен в това отношение.
Няколко пъти се представиха безброй доказателства за директна фалшификация, но всичко остана като глас в пустиня. В момента това се превърна в основна тема на обществото и голяма част от хората си казват, че така повече не може да продължава.
Но се питам, чак сега ли се сетиха народните представители и институциите, че изборите се фалшифицират.
Пак ще се върна към Пловдив.
Председател на Общинска ИК под напора на съвестта излезе с името си и публично призна, че е направила груба фалшификация на местните избори. Нещо да последва от това? Как реагираха правоимащите и правоприлагащите органи – отново глас в пустиня. Единственото добро в днешната ситуация е това, че някои институции най-сетне се досетиха, че ако продължаваме да правим изборите по този начин, демократичната система ще се взриви.
Защото най-опасното за една демокрация е хората да спрат да вярват в почтеността на изборите. А точно сега тази вяра е почти напълно изчезнала.
Българите не вярват, че изборите са честни.
И това е началото на разпада на държавността. Обществото ни е напът да загуби и илюзорната свобода, която си мислим, че имаме. Слушам сега разни партийни лидери да надават кански рев по медиите, че губели депутати и едва ли не Конституционният съд е направил държавен преврат. Абе, мили и жарки приятели, държавен преврат е когато умишлено подмениш вота и управлението на гражданите.
Изборите обаче не ги провежда Конституционният съд, нали?
Правите ги вие! Струва ми се, че не разбирате колко е голям проблемът всъщност. На практика е пробит основният инструмент на демокрацията – честните избори. Накърнена е възможността и правото на хората да правят свободен избор. Разклатен е устоят на демократичната система – вярата в истината и честността. А това има крайно негативни последици.
Хората ми споделят: „Славчо, за какво да ходим да гласуваме, след като нещата са предварително нагласени и резултатът е предизвестен“.
Ето това е страшното, което става. Хората сами се отказват да упражняват най-демократичното си право – да направят избор кой да ги управлява.
Така цялото ни общество застава само на една крачка от момента, в който някой насила ще ни отнеме това право и ние няма да се противопоставим, ще го приемем мълчаливо, а ще има и такива, които са доволни.
Дано не съм прав, но този процес води отново до диктаторска държава. Както великият Оруел тъжно отбелязва, когато демокрацията е само фасада, хората предпочитат твърдата ръка.
„И всяка демокрация си отива с ръкопляскания“.
И няма да е чудно защо на следващите избори ще отидат да гласуват едва 20 – 30 процента. Тогава ще се наруши още един принцип на демокрацията – нейната обществена представителност. Колко легитимна е една власт, ако избирателите са 30 процента от всички? Но неверието у хората е огромно. И как няма да е така, след като, отново ще дам пример с Пловдив. Тук се стигна дотам, че едно лице, което влезе в учебниците по социология с това, че проби екзитпола на четири големи агенции и вместо да стане клиент на прокуратурата, за награда я направиха областен управител.
Който по презумция представлява държавата и трябва да следи и да прилага законността, включително и на изборния процес.
Няма как вълците да пазят стадото.
По този начин избори вече не се правят дори в Централна Африка. Абсурдът в България вече е толкова голям, че скоро видях един графит, на който беше изписана крилатата фраза на Марк Твен: „Ако изборите решаваха нещо, щяха да ги забранят.“ Вярно е, че демокрацията не е най-добрата форма на управление, но светът все още не е измислил по-добра, както казва Чърчил. И отговорността да я опазим е на всички ни.
Народът и държавата или ще трябва най-после да се събудят и да вървим по демократичния път, или ще останем само една територия управляна от външни сили. „Когато мълчаха, те крещяха“, казва Цицерон. Засега българите предпочитат да мълчат. Но когато един народ прекалено много и дълго потъне в мълчание, неизменно предстои буря и ще ни удари ураган.
