Вход
04 Ноември, 17:13 0 Как разбрахте кое е Вашето нещо, попитаха седмокласници певеца, актьор, композитор и поет Стефан Вълдобрев. Предстои им да избират професия и гимназия. А той им дойде на гости с китарата си в ОУ „Княз Александър I“ – на вдъхновяваща среща от училищната програма за мотивация и кариерно ориентиране. Миналата година стартирала с разговор с Левон Хампарцунян, след него гостувал Максим Бехар, а през декември чакат журналиста Светослав Иванов.
„То е като влюбването – сравни избора на поприще Стефан Вълдобрев. – В един момент го усещаш. Не знаеш защо е точно този човек или това занимание. Но започваш да светиш, да се усмихваш. Чувстваш, че това ти е предназначението. Ще го усетите, когато дойде. После остава да му се посветите. Без компромиси. Падане, ставане... Това е пътят и се следва“.
Вълдобрев посъветва децата да търсят обратната реакция. Ако до година-две не усетите, че това, което правите, има значение, помислете пак, каза им той. Даде им напътствия да „не си прибират антените“, с които възприемат – само така може да се създава постоянно нещо ново.
И да не посягат към готови неща. Вече има „банки“ за всичко. За 20 долара могат да се вземат бийтове и да се направи песен. „Но няма душа.
Личната енергия е ценното, независимо дали човек пише стихове, изпълнява музика, преподава, лекува или пък е шофьор.
Според Вълдобрев у нас може да се направи кариера, включително в шоу бизнеса. Имал период, в който искал да замине за Америка, даже от това се появил албум. Но днес е категоричен: „България е най-хубавото място в тоя развихрен свят. Човешко е, топло, истинско“. „Ако човек има какво да каже и това е оригинално, няма как някой да не го чуе – подчерта Вълдобрев. - Нататък зависи от вас. Не от продуцентите“. Те понякога изхабяват един артист за година, после завъртат следващия.
Вълдобрев не оставя някой да решава вместо него. Даже прессъобщенията си пише сам. Знае колко тежат думите. Изморително е, но е верният път, сподели той. Не се пригажда и към вкуса на спонсори – отделя част от приходите от турнета и ги инвестира в нови парчета и албуми.
Обаче началото не било така вълнуващо. Малкият Стефан влачел крака към учителката по пиано. В едната ръка държал партитурите, в другата футболната топка. Години по-късно тя му разказала как го гледала през пердето: натиска звънеца, чака малко и отива да играе с чиста съвест – ходил е на урока, но никой не му е отворил.
На възрастта на днешните ученици от прогимназията на Стефан Вълдобрев му било скучно да стои пред черно-белите клавиши. „Трябва да се свири по 3-4 часа на ден. Иска се дисциплина, а аз нямах. Концентрацията ми беше около 40 минути и отивах да играя мач“, върна се в спомените гостът. Сега е благодарен на майка си, че настоявала да се занимава с музика. „И за вас сигурно са досадни неща, към които ви насочват родителите. Но ще дойде времето да оцените", каза на седмокласниците певецът.
А тогава му се струвало, че пианото е твърде назад на сцената. Друго е да си с китарата отпред. А и в пианото няма рокендрол.
Почнал да чете поезия и му се усладили тези думи, различни от обикновените. Прописал стихове и куплетите се съчетали с мелодии. „Тогава дойде осъзнаването, че това е голяма отговорност – призна Вълдобрев. – За три минути да кажеш нещо, което те вълнува, но е важно и за другите. Да дръзнеш да занимаваш публиката с това. Питам се винаги защо го правя.
Хората пускат радиото и аз ще взема 3 минути от живота им. Значи трябва да им кажа нещо много ценно.
Музикантът си спомни първите концерти като деветокласник на празниците на езиковата гимназия в Стара Загора. „О, то било много хубаво“, си казал, когато почнал да събира погледите на момичетата.
Пред днешните ученички разкри и първото срутване на илюзиите – че театърът е нещо лесно и в него ще събере думите, музиката, цирка. Преподавателите му проф. Крикор Азарян и Тодор Колев са сред онези, заради които Стефан Вълдобрев каза на седмокласниците:
Има страшно добри хора по пътя. Помагат.
Лентата на спомените мина още през неговите 23 г., когато издал първия си албум, и превъртя напред до 36, когато отишъл да учи режисура в Прага.
"Никога не си стар да научиш нещо", закле учениците певецът. Той самият е любопитен и не престава да се „ъпгрейдва“.
А киното му влязло в кръвта още момче. Някои филми е гледал по 14-15 пъти. После ги разигравали в квартала, той режисирал.
Днес живее в лудешки ритъм – достига 120 концерта на година и 50-60 представления в театъра. Почти през вечер е на сцена. Щастлив е с усещането за път, свобода и срещи с хора.
Дали първо да се стъпи на нещо чуждо или от самото начало човек да създава авторски неща, попита Антония Велкова от 7. А клас. Тя свири на пиано от 5-годишна, има награди от конкурси, вече е издала и книга.
Трябва ли първо да пробиеш с нещо популярно и после да изградиш свой стил, интересуваха се и други седмокласници. „Тъкмо с вашето ще ви забележат“, даде кураж Вълдобрев на всеки, които иска да е себе си.
Не би се ангажирал да напише училищен химн. Но могат да го напишат учениците, а той ще даде съвети как да стане по-добре. Би подкрепил обаче инициативи на Ученическия съвет. Обича срещите с млади хора. А пловдивската завърши с хита „По-полека“.
