Туризмът ни дърпа нагоре, но българите все повече търсят ваканция навън

2024 година се оказа най-успешната за родния туристически бранш, показват данните на НСИ, както и на туристическите оператори. Общо около 14 млрд. лева е размерът на приходите от сектора, които бизнесът в България е реализирал през миналата година, срещу около 12,2 млрд. лева през 2023 г.

Общо 8,8 млн. пътувания зад граница са реализирали българите през миналата година, като половината от тях са били в Гърция или Турция 

В началото на миналата година ресорното министерство и целият сектор в страната си поставиха амбициозна задача -  да привлечем 13 милиона чужди туристи и да реализираме 14 милиарда лева общи приходи. Окончателните числа от НСИ потвърждават успешния финал. С общо 13,2 млн. чуждестранни туристи, страната ни регистрира увеличение от 2,5% в сравнение с най-силната година преди пандемията - 2019-а, и близо 5 на сто повече спрямо предходната 2023 година. 

По традиция най-много са туристите от съседните страни - Румъния, Гърция и Турция, които заедно съставляват ​​близо 45 на сто (или около 5,8 млн. души) от всички посещения на чужденци. Все пак ръст има и при гостите от Великобритания, Германия, Полша, Чехия, Испания, Италия и Франция, но той е по-скоро минимален и далеч не значи, че жителите на Западна и Централна Европа вече припознават страната ни като предпочитана дестинация за пътуване и почивка.  

Тук обаче идва и един важен момент, който всички в бранша сякаш умишлено пропускат. От всички отчетени посещения на чужденци близо 35 на сто (или около 4,6 млн.) са били транзитни преминавания. Това ще рече, че голяма част от тях просто са минали (дали с автомобил или със самолет) през страната ни и на практика, не са допринесли особено за туристическия бранш в България. За справка - година по-рано този процент е бил около 32 на сто. 

Летният сезон по морските ни курорти продължава да носи близо 40 на сто от всички приходи в туризма 

От статистическите данни обаче личи още една тенденция, за която браншът сякаш също не иска да говори. Все повече българи пътуват и почиват зад граница. Пътуванията на български граждани в чужбина през 2024 година вече стигат 8,8 млн., или със 7.9% повече от предходната година. Това също е абсолютен рекорд, откакто се води подобна статистика.  

Подробните данни тук пък показват, че най-предпочитаните дестинации за сънародниците ни са Гърция и Турция,  като общо 4,4 млн., или точно половината от всички пътувания са били към тях. На сериозен интерес (с по над 500 хил. пътувания) след това се нареждат Румъния, Сърбия и Германия, които допълват топ 5 на най-посещаваните държави от българите през изминалата година. 

Анализите показват, че лятото остава основен двигател на целия бранш. За периода от май до септември броят на реализираните в местата за настаняване нощувки надхвърля 20,3 милиона - много близо до последната предпандемична година (2019-а), когато броят им беше 21 милиона. Очаквано, най-активните месеци са юли и август, когато общият брой на нощувките гравитира около 6 милиона, над 3,5 милиона са те през юни, а 3,1 милиона ​- през септември. Ръстът спрямо 2023 г. е относително скромен - с 0,7 милиона, но въпреки това се запазва положителният тренд. 

Прави впечатление обаче промяната в структурата на нощувките в летните месеци по родните курорти - наблюдава се траен спад при тези, реализирани от чужденци (12,7 милиона спрямо 15 милиона преди пандемията), но съчетан със значително повишение при тези на българите (7,6 милиона спрямо 5,9 милиона през 2019 година). На фона на догонване в броя нощувки, значителен ръст има в приходите от тях - 1,74 милиарда лева за 2024 г. в сравнение с 1,49 милиарда лева за летния сезон на 2023-та. 

Всичк​о това значи, че България до голяма степен постига една от основните си цели - да се раздели с имиджа си на предимно морска дестинация, в която туристическият сектор е крайно зависим от доброто представяне на крайморските градове и курорти в 4-месечен период. Все повече чужденци пътуват до страната извън летните месеци и избират дестинации, различни от популярните курорти. 

От ресорното министерство пък изчисляват, че влизането на България във въздушен Шенген е допринесло за 7% ръст на туристопотока от Европа и 28% повече пътувания на българи в чужбина. С присъединяването на страната ни към сухопътния Шенген от 1 януари 2025 г., прогнозите на Министерството на туризма сочат, че можем да очакваме допълнителен приход ​в рамките на 250 до 300 милиона лева годишно за туристическия бизнес у нас. 

Преди по-малко от седмица министърът на туризма Мирослав Боршош проведе работна среща по време на престоя си в Брюксел с Глен Фогел - изпълнителния директор на една от водещите световни онлайн компании за резервации на нощувки Booking.com. След нея министърът обяви, че ще бъдат предприети мерки за регулация на краткосрочните наеми, които стават през платформите. Според данните от сайтовете, които предлагат резервация на подобен тип имоти, най-малко 16 хиляди апартаменти, вили и къщи в страната циркулират на този пазар.

Двамата са обсъдили възможността да бъдат предприети проверки от Booking.com на реалния брой обекти за краткосрочни наеми въз основа на подадени от българското Министерство на туризма данни за регистрираните места за настаняване. Подобни проверки ще дадат началото на изсветляването на сектора до влизането в сила през 2026 г. на Регламента на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за събиране и споделяне на данни във връзка с услугите за краткосрочно настаняване под наем.

По-рано през месеца в София ресорният министър имаше среща точно по този въпрос и с Борис Павлов от Асоциацията за туристически имоти и иновации. Двамата са обсъдили възможните стъпки за регулации и прозрачност на краткосрочните наеми. Като превантивна мярка от асоциацията са предложили съдействие за проверка на реалния брой туристически нощувки чрез генериране на регистрационен номер. 

“Министерството на туризма ще намери работещо решение и ще продължи активния си диалог с бизнеса, браншовите организации и институциите, за да гарантира защита на интересите както на туристите, така и на легитимните участници на пазара”, увери Боршош.