Учител прави математически екскурзии до Хаваите

С питане се стига до Цариград, а с математика - чак до Хаваите. Поне така е в часовете на децата от начален етап при Георги Петров в пловдивското СУ „Христо Г. Данов“. Преподава им по математика, физическо възпитание, компютърно моделиране, „Човекът и обществото“. А често влиза в клас с колега от друга дисциплина - за интердисциплинарен урок.

Който и да е предметът, часът започва с музика. Защото Георги Петров е бивш водещ на радиопредаване “Ритъмът на Земята“ с мелодии от цял свят по програма „Хоризонт“.

И без да е бил екскурзовод, често стига доста далеч - на 13 000 километра, чак до Хонолулу.

„Екскурзия до Хаваите“ е само един от тематичните уроци на учителя. Чрез тях не просто преподавам математика, а се опитвам да отворя кръгозора на децата", казва той. Всеки е свързан с различна дестинация. За една от най-екзотичните в минутката за мотивация в началото на часа Георги Петров настройва децата с две хавайски детски песнички. Щом решат възложената задача, научават с какво могат да пътуват до Хаваите. Изчисляват колко километра трябва да изминат, какво значи името на острова, на какво играят децата там. Така упражняват събиране и изваждане до 1000, умножение и деление. И откриват колко интересно е да завъртят глобуса.

„Винаги включвам задачи с думи и допълнителен контекст, логически и математически за пространствено мислене. Колкото повече дадеш на децата, толкова повече поемат, ако бъдат заинтригувани и вдъхновени -  казва Георги Петров. - В същото време, ако не им предложиш нещо ново и различно,

няма как да знаят, че изобщо съществува.“

Според него учителят трябва да е малко встрани, не зад катедрата. И е щастлив, че има свобода да експериментира в своето училище. Другаде се е случвало да му кажат: „Това не може!“.

Със своите ученици са си измислили дори жестомимичен език. Състои се от знаци с различни конфигурации на петте пръста. Щом детето вдигне ръка с някой от тях, веднага е ясно - иска да пие вода, да отиде до тоалетна, да отвори шкафа, да си вземе чантата или пък моли учителя да повтори. Две деца от класа на Георги Петров съставили кода, а целта е да се постигне повече тишина в класната стая.

Такива малки неща работят, забелязал е Георги Петров. Много често сформира смесени екипи от момче и момиче. Така се пести време - двама изпълняват една задача, като се допълват. Тимовете сформира на случаен принцип.

Още от първи клас изисква и работа за единица време. Не е препускане през материала, а помага на децата да се организират, обяснява учителят. Има си споразумение с тях - че те

сами си менажират минутките и часовете.

Ако си изпълнят заданията бързо, остава време за забавления, иначе се пише до края на деня. Това помага много после по време на решаващите изпити и е полезно умение за организиране на времето за цял живот.

„Не ме е страх от интересното и различното. По-добре е едно трудно нещо да се предаде леко, отколкото едно лесно нещо да се обясни сложно“, споделя философията си учителят.

Когато завършил ЕГ „Пловдив“ с френски език, се колебаел какво да избере - френска филология или история. До няколко години няма да се изучава френски в училищата, предупредил го инспектор по време на практиката и го посъветвал да стане начален учител. Така Георги Петров се захванал с педагогиката. Още преди са стане студент, през 1998 г. влязъл в клас. По онова време се допускало възпитаници на езикови гимназии да водят часове в начален етап. Преподавал в „Столипиново“, в Арменското училище, в Рогош, в НУ „Христо Ботев“ под тепетата, в Песнопой. Докато води часовете по история и френски, самият той завършил начална педагогика. Днес от целия поток студенти само той и още един колега практикуват професията.

Междувременно Георги Петров бил редактор в Радио „Веселина“, дълго време водил музикално предаване по „Хоризонт“.

"При първия локдаун заради пандемията от ковид се отказах от радиото", разказва той. Трудно съчетавал работата на журналист и учител. По онова време всеки ден пътувал до школото в Рогош, а трябвало и да влезе в графика за записване на предаването. "Трябваше да освободя съзнанието си от едното поприще и да се фокусирам върху другото", дава си сметка учителят

Днес е щастлив от избора си да бъде с децата. „Обичам ги, 

а те ме карат винаги да бъда една обиколка пред тях“,

споделя учителят. Всяко поколение се оплаква от следващото, но той не е съгласен, че днешните деца са лоши или несериозни. „От нас зависи как ще се отнасяме с тях и дали ще им е скучно", вярва Петров. В учителската професия открил сигурност, но и предизвикателство.

Само понякога открива, че не постъпва съвсем правилно - улавя се да обръща повече внимание на класа, отколкото на своите деца - на 5 г. и в 10. клас.

„Понякога като родители искаме те да получат същото образование като нас. А днес са в друга среда. Могат да са успешни и без непременно да повторят нашия път“, казва Георги Петров. Самият той дълго живял с мисълта, че е хуманитарист. Преподавател в университета го запалил по математиката. И го насърчил на свой ред да застане пред дъската: „Твоето предимство е, че знаеш как НЕ трябва да се преподава математика!“.

Георги Петров я преподава с удоволствие чрез технологиите. Понякога родителите се противят, но както си отиде перодръжката, така те изместват подходи от миналото. Зависи как ще ги използваш, убеден е учителят.

Затваря мрачните мисли в кутия

Учениците на Георги Петров затварят мрачните си мисли в кутия. Така имат възможност да се освободят от тях, като ги напишат на лист, но без огласяването им да разкрива тайни и да ги прави уязвими. Щом ги пуснат в кутията, никой повече не я отваря и не ги чете. Други две - за благодарности и за добри дела, третокласниците отварят всяка седмица и споделят помежду си съдържанието.

„До този момент в работата си като че ли съм наблягал повече на обучението. Осъзнах обаче колко необходимо е създаването на положителна атмосфера в класната стая, изграждането на емоционална и социална интелигентност, децата да бъдат стимулирани, вместо обезсърчавани“, казва Георги Петров. Много помогнало и едномесечно обучение Е.М.И.Н.Е, което също е с фокус върху емоционалната и социалната интелигентност на учениците.

Учителят споделя, че конкретна ситуация била причина да въведе кутията за мрачни мисли, но деликатно премълчава детайлите.

Случката съвпаднала по време и с откритие от малък експеримент, който  провел в класа си. Случайно в началото на часа по математика пуснал песен, в която се повтарят думите "благодаря", "извинявай"  и "моля". Георги Петров си поставил за цел в продължение на седмица да се вслушва в разговорите на децата в междучасията и да обърне внимание колко пъти те ще кажат тези думи. Резултатите го смутили - веднъж „моля“, два пъти „извинявай“ и 4 пъти „благодаря“.

„Малко е. Значи наистина не работим в тази посока не само в училище, а в обществото изобщо и в отношенията помежду си“, казва Георги Петров.

Взел кутии от обувки и въвел практиката в едната да се пускат мрачните мисли, в другите - благодарностите и добрите дела. Децата сами си ги украсили. По лошата хвърчат духове, но една котка им вижда сметката. По другите има слънца и дървета, рисунка на момче, което казва „благодаря“ на момиче.

Децата си благодарят и споделят ежедневни добрини, разказва Георги Петров за това, което излиза от кутиите всяка седмица в часа на класа. Учениците обаче постепенно свикнали да обръщат внимание тъкмо на малките добри неща, които им се случват.