US експерт: Ако мирът се провали? Идеята на ЕС за войски в Украйна изглежда проста само на хартия

Възможно е преговорите САЩ-Русия и САЩ-Украйна да излязат извън релсите. Междувременно САЩ искат Европа да поеме отговорността за подкрепата на Украйна, докато Вашингтон се насочва към Близкия изток и тихоокеанския регион. След това европейците ще трябва да решат дали са готови, желаят и способни да компенсират разликата.

Това пише в сайта си Weapons and Strategy бившият заместник-помощник-министър на отбраната на САЩ Стивън Брайън.

Една от стратегиите за тях е да се опитат да осигурят Западна Украйна, смятайки, че руснаците ще имат успех на изток от Днепър, но тази идея не е проста и може да предизвика по-широк конфликт. Вашингтон ще трябва да вземе решение какво следва по отношение на Украйна.

Президентът Тръмп се оплаква, че руснаците протакат преговорите за всеобхватно прекратяване на огъня и заплашва Русия с нови енергийни санкции. Основната характеристика на заплахата от Тръмп е, че страните, които купуват руски петрол, ще бъдат отрязани от търговията със САЩ. Това включва Индия и Китай. Тръмп казва още, че възнамерява скоро да говори с руския президент Путин (точното време на телефонния разговор не се разкрива).

И Украйна, и Русия се опитват да се позиционират възможно най-добре преди примирие (ако такова наистина се случи).

Русия води множество военни операции в Украйна, обхващащи райони от Курск надолу през Луганск и Донецк, включително Зафоризе и вероятно Херсон. Руснаците също изразиха интерес към Одеса, която според тях е руски град.

В повечето области, с изключение на една, Украйна се опитва да задържи територия и да предотврати руски пробив. Си Ен Ен описа украинската армия като "изправена на ръба (на пропастта)", което означава, че губи позиции.

Единственото изключение е Белгородска област. Белгород е руска територия и се намира на юг от Курск. Град Белгород и околните села са обект на украински артилерийски и атаки с дронове от месеци. Сега обаче украинците започнаха атаки и направиха важен напредък на руска територия. Не е ясна истинската цел на украинските атаки. Някои наблюдатели смятат, че идеята е да се принуди Русия да прати сили на територията на Белгород, намалявайки натиска върху украинската отбрана на други места, например в райони като Покровск.

Възстановяването на руския натиск също беше част от идеята зад Курската дъга, заедно с това, че Украйна ще има териториална разменна монета в предстоящи възможни преговори (земя за земя). Но това не е цялата история. Украйна се надяваше да превземе атомната електроцентрала в Курск, компенсирайки руските атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна.

Руснаците успяха да блокират армията на Украйна и за повече от 7 месеца атаката срещу Украйна започна да се засилва. Днес украинските сили са почти напълно изтласкани от Курск, а руснаците са пресекли границата на украинска територия в Сумска област.

Рано е да се прогнозира изходът от бойните действия в Белгородска област. Две села, Поповка и Демидовка, са обект на множество украински атаки. Украйна продължава да укрепва щурмовите си сили, последното е предислоцирането в Белгород на 17-та тежка механизирана бригада, което предполага, че Украйна смята, че може да успее. Областният управител Вячеслав Гладков казва, че като цяло украинските сили са нападнали повече от 20 села. Все още няма информация за загуби от двете страни.

Украйна може да временно да повиши морала на войските, ако успеят да задържат някои от селата, които атакуват, но за колко време все още никой не може да каже.

Междувременно Франция и Обединеното кралство, вероятно и някои други, работят върху нова идея за вкарване на европейски сили в конфликта в подкрепа на Украйна. Последното е Европа (или поне"колицията на желаещите") да изпрати както военновъздушни, така и военноморски сили в Украйна.

Докладите казват, че в Украйна се изпраща мисия, която да реши къде да се разположат такива сили. Бойните самолети биха били уязвими навсякъде близо до Източна Украйна, като се има предвид многослойната противовъздушна отбрана на Русия. По същия начин военноморските сили имат малко възможности извън Одеса, а Одеса е изложена на руски ракетни атаки.

Путин се съгласи на черноморската сделка, но тя ще се срине, ако Обединеното кралство и Франция пратят военноморски сили, за да защитават Украйна. Както Франция, така и Обединеното кралство имат самолетоносачи, но дали биха рискували с такива активи толкова близо до Русия, е под голямо съмнение.

Възможно е Обединеното кралство и Франция, може би дори със задкулисната подкрепа на Съединените щати, да искат да защитят Западна Украйна, ако руснаците прегазят украинската армия и сринат правителството в Киев. За да направят това, Франция и Обединеното кралство ще имат нужда от подкрепа от Полша, а полските власти не показаха голям ентусиазъм да се намесят.

Ако преговорите по сделката Украйна-Русия излязат извън релсите, както изглежда все по-вероятно, тогава резервната „гаранция за сигурност“ за част от Украйна може да бъде опция за Европа, ако Европа наистина вярва, че е заплашена от руските сухопътни армии.

Но военновъздушните сили и военноморските активи са само временно решение за европейците, те ще трябва да влязат и по суша в западна Украйна. Европа няма достатъчен брой сили за разгръщане (нито запаси от оръжия), за да бъде нещо повече от временна спънка и европейците ще трябва да очакват отпор от руснаците, които може да решат да атакуват зони на съсредоточоване на войски и складове в Полша и Румъния.

В зависимост от това как се развива войната и колко сила руснаците са готови да вкарат в конфликта, Русия може да постигне своите териториални и политически цели за относително кратко време. Териториалните цели вече са разписани от Русия. Политическата цел е НАТО да излезе от Украйна и украинското правителство да бъде сменено с приятелско на Русия.

Някои казват, че Русия не може да издържи войната, че икономиката ѝ е в хаос и че привличането на повече наборници да се бият е политически трудно, тъй като конфликтът се проточи прекалено дълго. Ако това е вярно, Русия няма друга стратегия за излизане, освен нейните политически и военни институции да рухнат. Това е повтаряща се тема в кръговете на НАТО, но дали защото НАТО не иска да загуби, или ако наистина вярват в този сценарий?

Важен въпрос е какви стъпки е готова да предприеме администрацията на Тръмп, ако така нареченият мирен процес спре или се срине. Санкциите няма да променят военната ситуация и може да имат обратен ефект върху американската икономика и фондовия пазар, които вече са в паника. Освен това администрацията се опитва да изпържи твърде много яйца във външната политика едновременно и това може да доведе до грешки и гафове.

Ако докладите за плановете на Пентагона са верни, администрацията иска да сдържи Китай, а не толкова Русия. Най-малкото е възможно, предвид ограниченията на американския арсенал и разполагането на американските сили, Вашингтон да е склонен да предаде Украйна на Европа. Мечтата на Белия дом за огромни сделки с Русия, насочени към изолиране на руско-китайското партньорство, почти се изпари.

Както стоят нещата, скоро Вашингтон ще трябва да вземе някои трудни решения.

Превод и редакция: Епицентър.БГ