В битките с монополистите: Жалваме се най-често от надути сметки и калпав ток

Ако сметката за тока или водата ви е шокирала, в повечето случаи монополистите отнасят ругатни по свой адрес и с това се приключва. Много малко недоволни клиенти се захващат да извървят дългия път с официални жалби до компаниите, а още по-малко си търсят правата по друг ред, включително и съдебен. Така оставаме с усещането, че монополистите си правят каквото са си наумили и нямаме полезни ходове да им се противопоставим.

Завчера Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР) излезе със стандартния си годишен доклад за дейността за 2023 г. В 157-те страници има само няколко, които са посветени именно на жалби от потребители на енергийни услуги, клиенти на ВиК дружества и газоснабдителни компании.

По три оплаквания на ден

В частта енергетика от трите енергийни компании най-много е „сгазил лука“ "Електрохолд", които доставят ток на домакинствата в Западна България. Жалбите срещу него са 587 на брой. В непрестижната класация второто място се заема от Енерго-про (с 400 жалби), а на трето - ЕВН с 315 жалби. Така че домакинствата в Югоизточна България или са най-доволни от обслужването, или не им се занимава с разправии. Както личи от справката, общо за годината официалните жалби срещу енергийните компании са над 1300, или средноаритметично всеки ден поне на трима потребители им е писвало от лоша услуга и са търсели регулатора за помощ. В голямата си част обаче това са били юридически лица, които преследват печалба, а не физически лица.

В класацията на жалбите №1 са тези, свързани с присъединяване на централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ. В последно време този бизнес се разраства с бурни темпове, което води до пренасищане и проблеми. За миналата година подписаните договори за присъединяване са за общо 6645 мW, като най-голям е интересът към терени от областите на Хасково, Видин и Монтана. Оплакванията от бизнеса са именно за спънки и необосновани откази.

От сметките боли най-много

На второ място обаче идва проблем, който засяга както бизнеса, така и домакинствата - качеството на доставяната електрическа енергия, чести спирания на електрозахранването и повреди в домакинските уреди и техника заради тях. На трето място, хората роптаят срещу сметките за ток - неточно отчитане и фактуриране.

През зимата сметките за ток са една от най-популярните теми и основно разходно перо за домакинствата. И докато екоактивистите говорят в негативен контекст за климатичните промени, то средностатистическите българи стискат палци зимата да е топла, а лятото - хладно, за да не експлоатират целогодишно климатиците. Общовалидно правило е, че понижението на външната температура с 1 градус води до увеличение в потреблението на енергия за отопление с 10 процента. По данни на ЕВН консумацията при домакинствата през декември 2023 г. е била по-висока от ноември с близо 58%. Спрямо 2022-ра е с 12% по-висока. Разликата между ноември и декември 2023 г. идва от това, че декември е бил с над 50% по-студен от ноември, обясниха от компанията по повод по-солените сметки за ток през зимата.

До компанията, до КЕВР и до арменския поп

Когато някой потребител не е доволен от услугата, която енергийното дружество му предоставя, първо подава жалба в самата компания. EВН България Електроснабдяване ЕАД приема и завежда сигнали и жалби, подадени лично в офис за обслужване на клиенти, на пощенския адрес за кореспонденция, както и на електронен адрес [email protected].

Необходимата минимална информация за извършване на проверка и изготвяне на отговор е: име и фамилия на подателя на сигнала, точен адрес, описание на ситуацията и желаният резултат, клиентски номер или номер на измервателна точка. 

Надлежно подадените сигнали и жалби се разглеждат и отговор се изпраща в срок до 30 дни от датата на постъпването им, посочват от дружеството.

В случай че отговорът не е удовлетворяващ или не е получен в указания срок, клиентът има право да подаде жалба до КЕВР или Министерството на енергетиката.

Компанията, която доставя ток на домакинствата в Югоизточна България, от години има и т.нар. клиентски съвет, който играе ролята на коректив в двустранните отношения клиент-дружество. Той се състои от 24-ма души, ползватели на енергия от дружеството, и два пъти годишно се среща с ръководството на ЕВН, за да дава препоръки, съвети и да уведомява за проблеми.

Подобни структури има и в другите две енергийни дружества, като в „Електрохолд“ дори има енергиен омбудсман.

Дължат ни по 30 лева за денонощие, ако сме на тъмно и студено

Спира токът, после идва, после пак спира - кварталът е в режим на дискотека. Това пловдивчани го преживяха миналата есен, като обяснението бе свръхнатоварване на мрежата. Освен неудобството да вечеряш студена храна и на свещи, неколкократното прекъсване и пускане на захранването води до друг проблем - уредите гърмят. В този случай с много упоритост клиентите на Енергото могат да получат пари за покупката на нов уред, но от същия клас, разбира се. Пътят е следният. Първо, в срок от пет дни след инцидента уведомявате компанията, че имате основания да мислите, че заради проблеми в захранването са се повредили домакински уреди. Комисия от Енергото посещава адреса и съставя констативен протокол в два екземпляра. Важно уточнение е, че докато не дойдат служители на компанията, не трябва да се предприема ремонт или подмяна на уреда. Всичко трябва да е оставено постарому. Следват едни 20 дни чакане, това е срокът, в който трябва да получите официално становище от дружеството, в което то признава или отхвърля вината. Комплектовате документите, доказващи колко ви е струвал ремонтът на уреда, и давате банковата си сметка. Например: В случай на повредени електроуреди, документите са фактури (оригинал) с касови бележки от извършения ремонт и протокол от сервиза за причината за повредата. Ремонтът трябва да възстановява уреда със същите технически характеристики както преди повредата, отново дебело подчертават от "Електроразпределение Юг".

Всичко това обаче е само теория. Препатили клиенти разказват, че никак не е лесно да вземеш обезщетение от енергийно дружество. Спомняте си, в края на ноември миналата година заради обилен снеговалеж много населени места в България останаха без ток в продължение на часове, та дори и дни. В нормативната уредба пише, че ако електроразпределителните дружества не ни пуснат тока до 24 часа след неговото спиране, то те дължат по 30 лева компенсация на всеки абонат. При над 36 часа без ток дружествата дължат по 20 лева за всеки 12-и час без ток. За да получат хората такова обезщетение, обаче има условие - да няма в сила бедствено положение или доказан форсмажор. Е, именно благодарение на клаузата за форсмажор, енергодружествата не платиха никому нищо.