В Деня на розовата фланелка: Пуснаха хвърчила с опашки от добри думи

Хвърчила с опашки от добри думи полетяха в двора на пловдивското ОУ „Елин Пелин“ в Деня на розовата фланелка. Върху книжни лентички учениците изписаха своите силни страни и ги свързаха във верига на приятелството: обич и подкрепа от 1. В, радост и приятелство от 2. А, разбиране и толерантност от 4. А…. Докато всеки снажда със своята брънка, книжният синджир достигна и подмина 20 метра. А после децата го увиха около чинара в двора – мъдро и устойчиво дърво, което се е превърнало в един от символите на училището.

„Да бъда мила и добра“, написа Ивон Чолакова от 1. Б на своето късче от веригата на приятелството. Защото, ако правиш добро, получаваш добро, забелязала е тя. Ако някой е лош, му казва: „Ей, не така!“. После търси помощ от  госпожата.

Съучениците й облякоха розови тениски, както през 2007 г. са го сторили деца от едно училище в Канада. Предния ден Дейвид и Травис видели големи ученици да се подиграват на момче, че е с  розово поло. Решили те също да се облекат в розово и да раздадат на останалите розови блузи – за да покажат съпричастност. Оттогава последната сряда на февруари се отбелязва като Ден на розовата фланелка и е повод да се издигне глас срещу тормоза в училище.

В ОУ „Елин Пелин“  поставиха на вратата рамка с надпис „Аз те обичам, ти си мой приятел“, в който всеки може да се снима. Мирела, която блесна в тв формата „Като две капки вода“, даде с песента си старт на розовия празник в голямото междучасие.

Всяка година учебното заведение го отбелязва в различен формат. Миналата зима за първи път децата пусна хвърчила с послания за разбирателство. Много други училища  възприеха идеята и даже учебни заведения в чужбина вече правят парад на хвърчилата,  каза учителката по литература Елена Грозданова.

„Понякога по-големите от вас решават да направят неща, от които после всички се срамуваме - обърна се към учениците директорката Татяна Вангелова. – Докато вървях днес към училище, си мислех  как да се преобрази българското образование, за да е доволно обществото. Дали да възпитаваме или училището да е като казарма със строги правила, в която даваме само знания? Винаги има болка и неудовлетвореност, че не сме били достатъчно силни, достойни и авторитетни да покажем, че поне докато сте в училище, трябва да проявявате търпимост.“

Вангелова разказа на децата за своя приятелка от ромски произход, която се бори за интеграция. И цитира думите й: „Ако силата, която ни е създала – природата или Господ, искаше  да сме еднакви, нямаше да ни направи цветни и различни“. А после призова: „Нека  да се приемаме като една градина, в която всеки е необходим, важен, истински и част от цялата й красота!“.

Татяна Вангелова пожела всеки ден веригата на приятелството да се удължава с по една брънка. Върху своите халки в нея учениците  от 6. Б успяха да напишат само част от силните си страни: добра съм, умея да правя графити, винаги помагам, мога да готвя, мога да играя футбол. Лора смята себе си за креативна, а това помага и в отношенията, Анджелина е щедра и с това печели приятели.

Вероника издигна хвърчилото на 7. Б, след като всеки от класа окичи опашката му с по едно книжно сърце.  По нея се четяха призивите: „Бъди мой приятел! Не на насилието! Изразявай мнението си! Живей! Обичай! Уважавай! Бъди търпелив! Не бъди грубиян!“. Самата Вероника се е сблъсквала с лошо отношение като четвъртокласничка. Тогава й помогнали подкрепата на родителите и учителите.

Върху своето хвърчило 2. В залепи думите уважение, доброта и човечност. Класната е нова – празникът на розовата фланелка е вторият й ден в училище, но вече приятелски я наричат г-жа Татяна. „Децата са добри. Понякога всички забравяме, че няма лоши деца, има само не толкова добри постъпки“, каза тя.

Мария Личкова пък е от опитните учители – вече 13 години преподава математика. Но не е от страшните математички. Опитът я е научил, че най-важно  е дали семейството е създало у децата ценности и уважение към другия. Но ако ги няма, вярва, че училището може да покаже верния път  на децата, докато завършат 7. клас. Заедно със задачите намира време в час да говори и за поведението. Разчита не на строгост, а  на добра дума.

След като закичиха със своине думи чинара, учениците от ОУ „Елин Пелин“ се хванаха за ръце в огромен кръг на доброто – толкова голям, че дворът не стигна. И кръгът стана хоро. После сиртаки. А след това -  кой каквото може да танцува, когато иска да се весели и да споделя.