Вървим към еврото с кьотек и балкански трикове

България върви към влизане в еврозоната, но препъникамък може да се окажат не уличните екшън сцени, а какво ще се случи с държавния бюджет. Това ще бъде и големият тест дали сме готови за общата валута. 

Стотици симпатизанти на "Възраждане" щурмуваха през уикенда сградата на мисията на Европейския съюз в София. Повод за недоволството им станаха поредните декларирани намерения на кабинета "Желязков" за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година. Протестиращите срещу правителството скандираха "Оставка" и "Не на еврото", хвърляха червена боя, бомбички и коктейли "Молотов" по сградата на ЕС, дори подпалиха входната врата, преди полицията да ги изтласка. Успяха и да изгорят няколко чучела на видни еврочиновници, от които зависи влизането ни в еврозоната. Вандалските сцени, довели и до няколко ранени полицаи, предизвикаха възмутен коментар и от председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен. 

Събитията от съботния ден само показаха за пореден път колко сериозно е разделението в обществото ни по темата за еврото. Въпреки това сформираната управляваща коалиция изглежда единна по казуса. ГЕРБ най-последователно декларират желание по-скоро да влезем в еврозоната, а БСП и ИТН, макар и с леки уговорки, че процесът не трябва да се форсира, не показват готовност да клатят кабинета, играейки контра.   

На този фон декларираните намерения на кабинета обаче се разминават сериозно с реалните действия, опасяват се поддръжници на курса към еврозоната. Макар лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да обяви, че ще направи всички нужни компромиси в името на голямата цел, бюджетът за 2025 година, който финансовият министър Теменужка Петкова представи, изглежда в абсолютен противовес с тази заявка. 

Ако Народното събрание гласува и одобри план-сметката на държавата по този начин, дори и в Брюксел да си затворят очите за огромните публични разходи, от една страна, и за нереалистично завишените приходи с цели 18 млрд. лева (или близо 25 на сто спрямо предходната година), България   ще има може би най-турбулентното и трудно влизане в еврозоната. 

Ако страната ни не успее да изпълни ударното повишение на приходите от ДДС, както и от редица други пера, рискуваме еврозоната наистина да се превърне в бич за родната икономика.   

В Бюджет 2025, който ще трябва да мине през пленарна зала през тази седмица, са заложени както рекордни разходи, така и приходи. На теория в този си вид държавната план-сметка напълно покрива изискванията за 3% дефицит, който се иска за еврозоната. Бюджетът, на практика, обаче е на ръба, тъй като дори минимално неизпълнение на приходната част веднага ще ни постави извън 3-процентната бариера.

Така има реална опасност, докато страната ни се подготвя за еврозоната, паралелно с това да се налага да се компенсира недостиг​ът на приходи в бюджета чрез емитиране на облигации или нова порция външен дълг. До голяма степен сякаш кабинетът предвижда този сценарий, тъй като според записките към план-сметката е записано, че се предвижда държавният дълг да достигне до 59.7 млрд. лв. (27.7% от БВП) през 2025 година, при нива от около 47 млрд. лева към момента. До 2028 година пък външният ни дълг ще се увеличи до 87 млрд. лева, или почти двойно спрямо текущия си размер.  

Това значи, че страната ни абсолютно реалистично се готви за поредица от няколко години, в които  дупката в бюджета на държавата да бъде компенсирана с нови и нови заеми. 

Така външният дълг, който в момента е около 24% от БВП, до 2028 година може да скочи до над 35 на сто. Да, през цялото това време на хартия страната ни ще покрива изискванията за дефицит, но ще сме влезли в еврозоната по втория начин и това със сигурност ще даде отражение върху икономиката на страната, както и по джоба на всеки българин.

На 17 февруари финансовият министър Теменужка Петкова се върна от заседанието на Еврогрупата със заявка до края на месеца България да отправи официално искане за изготвянето на извънредни конвергентни доклади от ЕК и ЕЦБ. Разбира се, какво точно ще пише в тях, ще стане ясно след месеци, но обичайно самото предприемане на тази стъпка се предшества от сондиране и получаване на предварително уверение, че освен ако няма грандиозни изненади, изходът вероятно ще е положителен. 

Остава въпросът дали трябва България да влиза в еврозоната по втория начин и на цената на няколко поредни неизпълними бюджета. След като страната ни поиска извънредни конвергентни доклади, ЕЦБ трябва да се произнесе дали страната изпълнява всички критерии за еврото. Миналата година в редовните си оценки двете институции дадоха положителна оценка на страната ни във всички категории, освен в тези за инфлацията. Както официалните данни на НСИ показват (за които също има сериозни спорове дали не са манипулирани в полза на еврозоната), че вече и тук ще може да покрием изискванията. 

Така вероятно в края на май или началото на юни България ще получи зелена светлина за влизане в еврозоната. Чисто формално решението отнема още малко време, тъй като на база на докладите Еврокомисията прави предложение към Съвета на ЕС и той решава дали дадена държава може да въведе единната европейска валута, така че черно на бяло формалното решение би могло да дойде и чак през юли.