Вход
17 Май, 18:53 0 Ние сме в зоната на припокриване на трите най-динамично развиващи се региони, възприели като приоритет развитието на високоскоростни жп мрежи - Европа, Азия и Близкия Изток и трябва да развием високоскоростна железница. Само така няма да останем своеобразен остров между тези региони. За това предупреди жп експертът Симеон Евтимов, по време на пресконференция в БТА, по темата предвиждат ли се в България високоскоростни железопътни линии и имат ли те почва у нас.
Нужно е политическо застъпничество не само за високоскоростната, но и за железницата по принцип, тъй като привлекателността на този транспорт е спаднала на възможно най-ниското ниво, посочи той. По думите му, усеща се липсата на планиране, което е резултат от липсата на транспортна политика и отдалечаване на страната ни от европейските тенденции; наблюдава се и силно понижаване на транспортната безопасност, влошена вътрешна и международна териториална свързаност на страната, пише dir.bg.
Сега - преди да е настъпил пълен разпад на конвенционалната жп мрежа, има възможност чрез създаване на високоскоростни коридори да се поддържа и националната железопътна и транспортна система, категоричен е Етимов. Според него, високоскоростната железница може да се окаже най-рационалният начин за интегриране на страната в общото европейско пространство, благодарение на политиката на ЕС за развитие на високоскоростни железници. Той припомни, че според европейската стратегия за устойчива интелигентна мобилност, до 2030 г. железопътният сектор трябва да удвои високоскоростния пътен трафик, да удвои железопътния товарен трафик и да утрои високоскоростния жп трафик до 2050 година. Европейският сценарий за високите скорости предвижда и значително разширяване в Източна Европа, включващо в картата на европейската високоскоростна мрежа Унгария, Румъния и България, както и Молдова и Украйна.
Необходимостта
Обществото има нужда от високоскоростен жп транспорт, подчерта управителят на "Лардж Инфрастръкчър Проджектс" ООД Румен Марков и отбеляза, че България, като член на ЕС, е задължена да създаде високоскоростни жп линии, също че частният сектор предвижда реализирането на такива проекти, включително чрез концесии за строителство и дългосрочна експлоатация, обаче държавните органи не предвиждат високоскоростни жп линии. Според него, би следвало партиите да възприемат политиките на ЕС за развитие на високоскоростната железница и да стигнат до единно общо решение, както в други държави.
Обръщайки поглед към предстоящите избори за ЕП и национален парламент, той посочи, че само в програмата на една партия са намерили място високоскоростните жп линии. Все още се търси политическа партия, която да предложи за обществена подкрепа програма за политики и реформи, гарантиращи дългосрочна перспектива за високоскоростната железница и като цялост за железопътния транспорт, добави той и изрази надежда партиите да заложат такива политики.
Ситуацията в региона
Коментирайки изменението в регламента за трансевропейската мрежа, Румен Марков изтъкна, че в Гърция е факт високоскоростна линия Атина - Солун и е планирана високоскоростна жп линия от Солун към Ксанти; в Румъния планират високоскоростна жп линия, която да свързва Констанца, Букурещ и Унгария, а в Сърбия вече работи част от високоскоростната мрежа между Белград и Нови Сад и в процес на строителство е частта от Нови Сад към Будапеща. Неотдавна правителствата на Сърбия и на Северна Македония подписаха споразумение за строителство на високоскоростна жп линия между Скопие и Ниш; в Турция пък около 10 000 км ще бъдат високоскоростните жп линии, продължи той и подчерта: "Единствено в България не се предвижда изграждането на високоскоростна железопътна линия".
Според прогнозните разписания, от София ще може да се стига за 31 минути до Благоевград, за 54 минути до Сандански, за 90 минути до Солун и за 4 часа и 40 минути до Атина. Максимална скорост на влаковете ще е 350 км в час, като трите столици ще бъдат свързани с влакове, които се движат 7 пъти в денонощието във всяка от посоките. Предвидени са и нощни влакове, които да свързват градовете с фериботите на Атина и другите градове. Според проектите, ще има и нови железопътни гари на летище София и на летище Варна.
Целите на проектите са да се свържат областите в Северна България и Югозападна България, както и свързване на София с Букурещ и Солун, като част от жп артерията Атина - София - Букурещ; социалноикономическо развитие на регионите в България и устойчиво във времето решение за много години напред, изтъкна Румен Марков. Той е категоричен: "Високоскоростните жп линии не трябва да бъдат етикет. Те са инструмент за икономическо развитие и се развиват на база пазарни условия". Предвижда се да бъдат реализирани чрез публично-частни партньорства, най-вече чрез концесии за строителство, добави предприемачът и посочи като повод да бъдат разработени сегашната практическа невъзможност за пътуване с влак до Русе, до Букурещ, до Солун, до Атина.
Благодарение на високата си енергийна ефективност и привлекателни екологични характеристики, високоскоростния жп транспорт е универсален конкурент и транспортна среда, чрез което подобрява ефективността на всички видове транспорт, изтъкна Симеон Евтимов. Високоскоростните влакове играят и съществена роля в регионалната интеграция и създаването на социалноикономически балансирани общности. Той посочи, че този транспорт се превръща в геополитически фактор и затова само през 2022 г. са в строеж над 19 700 км нови високоскоростни линии и се очаква за следващите 30 години дължината на мрежата да нарасне повече от два пъти.
60 години след началото на високоскоростната жп ера рядко у нас някой влак може да достигне до 160 км в час и то само по отделни жп отсечки, реконструирани в края на 20 и началото на 21 век, коментира Евтимов.
Съкращаването на времето за пътуване с железница у нас не се отчита като икономически фактор за обосновката на проекти за реконструкция, модернизация и строителство на нови високоскоростни железници, констатира още той. "Значителното увеличение на автомобилния трафик вместо да стимулира развитието на високоскоростни линии, парадоксално е съпътствано с разпад на конвенционалната жп мрежа. Тя не се разглежда като алтернатива на автомобилния трафик и задръстванията, нито като алтернатива на градския транспорт за достъпност на летищата", добави експертът.
Историята
Преди 60 години по време на Олимпийските игри, между Токио и Осака започнаха да летят с 250 км в час влаковете- стрела и светът разбра, че е дошла ерата на високоскоростните железници, разказа Евтимов. Първите стрели в Европа полетяха с 260 км в час по релсите на Франция в началото на 80-те години на миналия век. Последва ускорено развитие на ВСЖЛ в Германия, Италия, Испания, Белгия, Великобритания, Нидерландия.
Истинският бум на високоскоростното жп строителство обаче настъпи след 2008 г., когато в Китай започна интензивно движение на влакове със скорост достигаща до 400 км в час. Китай създаде най-голямата в света високоскоростна жп мрежа, която само за 15 години достигна дължина над 40 000 км.
След 2018 , продължи той - глобалната мрежа на високоскоростната железница добави 10 000 км и обхвана 3 нови държави - Дания, Саудитска Арабия и Мароко.
Турция разширява и свързва жп мрежата си с Близкия изток, Иран революционизира своята жп мрежа чрез изграждане на нови линии, високоскоростни жп системи има и в Узбекистан, Индонезия и Сърбия. САЩ и Индия сега строят първите си ВС линии по японска технология. В Египет и други африкански държави в близките години ще потеглят по нови линии високоскоростни влакове, посочи още експертът и добави, че дори Русия окончателно реши да изгради първата си ВСЖ и да съкрати до 2 часа и 15 минути времето за пътуване между Москва и Санкт Петербург.
