Венчален пръстен с черен пясък от Исландия

Ако Адам е бил сътворен от кал, защо пък неговата Ева да не носи брачна халка от пясък?    

Младоженци си размениха пръстени, в които е вграден черен пясък от Исландия - спомен за мястото на годежа им. А в улея от бяло злато песъчинките посипа и запечата с епоксидна смола майсторката Йоана Данова. 

Вече 10 години тя създава бижута с пясък от цял свят - от Казахстан до Индонезия и Мадагаскар, от Мексико до Тайланд. В изящни колиета и пръстени е побрала късчета от Египет, Иран, Испания и Танзания. На географската карта, на която отбелязва местата, от които идват песъчинките, вече има 180 точки по всички континенти и 45 из родината. 

Всеки накит е свързан с лична история, която е накарала някого да гребне шепа пясък и да я донесе в България. Времето и ръката на Йоана ги запечатват в скъп спомен. 

Началото на историята обаче не е свързана с безкрайни морски лазури по безбрежни чужди морета. Започва с шепа пясък от бургаския плаж. Доста преди това, още като дете, Йоана обичала да твори с ръцете си. От пътуванията си по света майка ѝ все ѝ носела комплекти за ръчна изработка. Започнала с низане на мъниста, минала през плетене на гривни, дошъл ред на дървото и керамиката.

Като тийнейджърка Йоана започнала да събира пясък от различни места по нашето Черноморие. Един ден приятелка ѝ предложила да вземат епоксидна смола и да пробват да направят нещо - тя с цветя, а Йоана с песъчинките. Първите бижута със сивкавите бургаски пясъци и натрошени миди отишли при приятелки. Минало още време, докато братската любов даде тласък на предприемаческия порив:

„Йоано, много си смотана, почни да продаваш!“

Авторката започнала да търси думи, които означават "пясък" на различни езици. Познала своята в африканския език хауса - YASHI. Оттогава е марка на колекциите ѝ. Впоследствие разбрала, че на японски значи "палма". А младежи от Пакистан ѝ обяснили, че на техния език е нещо като „Хакуна матата“ ​- да живееш без грижи. Йоана си превела това като състоянието "айляк" и напълно я устройва. 

Но беше ясно, че не мога да пътувам, за да събирам пясък, разказва тя. На един базар за ръчно изработени творения някой ѝ предложил формулата ​-да донесе пясък и да получи срещу това едно от бижутата с него. Тази формула работи оттогава. Хората, които Йоана среща по пътя си, ѝ пращат съобщения, когато пътуват по света. Тя проверява има ли в сбирката си пясък оттам. Ако е позволено да се вземе, го получава след завръщането на пътешествениците. А те пък получават подаръче, в което е вградено мъничко от него.

„Много ми харесва да работя с цветовете и текстурите. Когато са събрани на едно място, се оглеждам и си давам сметка колко е уникално всяко кътче по света“, казва  Йоана Данова. Сред находките ѝ има зелен пясък от Гърция, червени и оранжеви от пустини в Африка, розов от Бермуда, бели от екзотични дестинации, черен от вулкани. Само син нямам, усмихва се майсторката. А на хората, за които прави бижутата, обича да казва:

"Шепа пясък е по-добре от магнит за хладилника. 

Това е спомен, в който си участвал. Получаваш дар със спомени, които сам си създал.

Често сред песъчинките има и съкровища, които попълват друга колекция на Йоана - от причудливи рапани, парченца от корал и мидички по половин сантиметър. 

Хората рядко се отпускат да разказват, когато донесат торбичката с пясъка. Склонни са по-скоро да споделят емоция и преживяване. Затова, щом забоде карфичката с поредното място на картата, Йоана отваря да прочете в интернет за него. Така "пътува" по света. И вече много го е опознала, без да е стъпвала по далечните земи. Сред любимите ѝ е пустинята Вади Рум, известна като Долината на Луната, в Йордания. Там са снимани всички филми, в които действието се развива на Марс ​- заради червените скали. Но е и мястото с най-много петроглифи - знаци, издълбани в камъка. Открити са над 15 000 съобщения.

Интересна ѝ е и Доминиканската република, откъдето е дизайнерът Оскар де ла Рента и където е открит огромен кехлибарен къс с комар в него. Използван е във филма „Джурасик парк“.

Преди време една приятелка на Йоана се върнала с шепа пясък от Исландия, където се сгодила. И необичайното желание да бъде вграден в брачните халки на бъдещото семейство. Тъкмо тогава бижутерката била завършила курс за обработка на сребро. Оказало се обаче, че младоженците искат халки от злато. Чех посветил българката как се прави улей, в който с епоксидна смола да се запечатат песъчинките.  Дала нужните параметри на златар, после тя довършила инкрустацията със спомена от Исландия.

Оттогава е правила брачни халки с пясък вече 4 пъти. Арабин и скандинавка си ги поръчали с пясък от Гърция, друга двойка поискала да е мексикански. А последната поръчка е за мъжка халка с японски черен пясък и дамска - с розов от Бермуда.

Мно​го специална за Йоана е работата по два пръстена за майка и дъщеря. Пясък от границата между Мароко и Алжир те ще смесят с праха от кремацията на скъп за двете мъж - съпруг и баща.

Преди да започне своите свещенодействия с пясък и сребро, Йоана Данова учила интериорен дизайн. Работила като сервитьорка и барман. Нямам достатъчно време да работя, ако искам да се занимавам с хендмейд, отсякла накрая авторката. На 34 г., днес продължава да има подкрепата на майка си, която ѝ дала кураж в онзи момент. И на приятелки, с които стегнали малкото и артистично местенце в София.

Да се направи бижу с пясък в сърцето, е фина работа. Но най-сложното в нея е, че трябва да стане бързо - епоксидната смола дава само 30 минути, докато се превърне от течен мед в лепкава дъвка.

За себе си Йоана е направила пръстени с пясък от Куба - светлосив, и от Малдивите, където мечтае да отиде. Искам да ги видя, защото са сред местата, които скоро ще изчезнат заради топенето на ледените шапки в океана, казва Йоана.

Често хората, при които отиват нейните бижута, се изумяват: „Били ли сте на всички тези места?!“. После ѝ пожелават един ден да ги обиколи. И тя предизвиква съдбата за околосветско пътешествие.