Виенски експерт: Европейски фирми ще се преместят в САЩ заради митата на Тръмп

Роберт Щерер е научен директор, старши икономист и водещ европейски икономически експерт в авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW).

Интервю на Бойчо Дамянов, Виена, специално за "Марица"

- Какви промени очаквате от новата американска администрация в отношенията между САЩ и ЕС?

- Преди всичко обтягане и несигурност. Доналд Тръмп обяви предстоящо въвеждане на 25% вносни мита върху европейските стоки, като първа стъпка върху алуминия и стоманата. За други категории още няма конкретни уточнения. Еврокомисията заяви, че ще предприеме ответни мерки, но засега не ги оповестява. Освен това се надява, че в определен момент Тръмп може и да се откаже, както неведнъж вече е правил. Всичко това създава напрежение и несигурност и е невъзможно да предвидим какво ще се случи дори през следващите една-две седмици.

- Какви са обемите на алуминия и стоманата в европейския износ? 

- Загубите не биха били катастрофални за европейската индустрия, но не биха били и малки. За Германия, най-големият износител, представляват една четвърт процента от износа ѝ за САЩ и са на стойност около 4 милиарда евро. Искам да добавя, че вече има противници и в самите САЩ срещу тези мита. Това са големи американски фирми вносители, най-вече в отрасли като строителство, автомобилостроене и машиностроене, чиято производствена себестойност би се увеличила значително и тяхната конкурентоспособност би пострадала.  

- Какви са минусите и плюсовете за източноевропейските страни от новата политика на Тръмп спрямо ЕС? 

- Засега рисковете и минусите преобладават. Възможно е страни като Унгария да получат известни приемущества поради по-тесните връзки на техния премиер Виктор Орбан с Доналд Тръмп. Ако доларът започне да се качва, еврото би загубило от своята стойност и европейските износители биха получили финансови преимущества. Но може да се получи и негативна картина за ЕС, ако в САЩ започне приток на европейски преки инвестиции и капитал в резултат на преместване на производства отвъд океана с цел преодоляване на импортните препятствия. Както виждате, картината е неясна и на този етап непредсказуема.

- Едва ли има източноевропейски фирми, които биха преместили своята производствена база в САЩ, по-скоро обратното, Източна Европа има нужда от преки чуждестранни инвестиции. 

- Да, но в случая западноевропейските инвеститори ще предпочетат не България или Румъния, а САЩ. Съществува и още една вероятност. Поради несигурността, която създава обявяваната от Тръмп икономическа политика, много европейски производители и износители може да предпочетат да изчакат и да се въздържат от прибързани решения и инвестиции.

- Редица големи германски фирми и концерни в течение на последните две-три години вече преместиха значителна част от своето производство в САЩ. 

- Те със сигурност ще останат там и няма да се върнат повече обратно, но едва ли ще експандират, по-скоро ще се ограничат на сегашното равнище.

- Високите цени на енергоносителите в Европа в резултат на спирането на евтиния тръбопроводен газ от Русия нанесоха и без това силен удар върху конкурентоспособността на европейската промишленост.

- Големият скок беше преди няколко години, сега нещата малко се успокоиха, но въпреки всичко равнището остана много високо. Известно приемущество е, че зависимостта на ЕС от руските енергоносители намаля за сметка на по-скъпия втечнен газ от САЩ и Норвегия. И тази тенденция ще се запази и през следващите години. Не мисля, че ще има нов скок на цените, но при всички случаи те ще останат променящи се и несигурни. 

- По-ниските цени на енергоносителите в САЩ са и без това вече препятствие за конкурентоспособността на европейските стоки? 

- Този проблем ще продължава да ни мъчи и в бъдеще, Европа няма да е в състояние да внася енергоносителите по цени близки до равнището им в САЩ, въпросът е да не допускаме по-нататъшно влошаване. За да се компенсира това неравенство Европа ще трябва да наблегне на по-високо качество, на иновации и технически приемущества. За съжаление не може да се отрече, че Европа е притисната и е в затруднено положение.

- Според Вашия институт през 2025 г. в Източна Европа се очаква положителен икономически растеж, в България - 2,4%, докато за еврозоната прогнозата Ви е скептична. Как можете да обясните това различие? 

- Имаше го и по-рано, през кризисната  2007 г. Източна Европа премина по-добре, отколкото страните от Западна Европа, защото имаше и все още има известен потенциал за растеж и наваксване. Не бива да забравяме, че растежът в еврозоната се стимулира и подгрява преди всичко от германската икономика, която е и с най-голям относителен дял. Когато тя буксува, това се предава на всички останали. В този смисъл е засегната и Източна Европа, но в по-слаба степен. Малко по-високият растеж на изток е резултат от по-високото, все още не достатъчно наситено вътрешно потребление. Предполагаме, че това ще продължи още някоя и друга година, но без гаранция, рискове от ненадейни спадове винаги съществуват.

- Какво пречи на Германия да се развива успешно? 

- От една страна - икономическите сътресения, които разтърсват страната в момента, но и политическата нестабилност през последните години и несигурността кой и как ще управлява Германия в бъдеще. Тези неща със сигурност ще забавят икономическия растеж в страната и в еврозоната.

- Кога би могъл отново да настъпи така очакваният и нужен икономически подем?

- Като начало е необходима политическа стабилност, която да гарантира дългосрочна предсказуемост и сигурност за инвестициите и обществото. Необходима е и дългосрочна стабилност на международните пазари на суровини и готови изделия. Като се имат предвид тези условия надали скоро ще можем да очакваме някакви сериозни положителни промени в Германия и в Европа.