За клетия паяк и кастата на недосегаемите

Злоупотребата с власт или със служебно положение е традиция по родните ширини

Поредният христоматиен пример дойде именно от Пловдив преди няколко дни. На пръв поглед пределно ясен казус. Паяк вдига колата на инспектор от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, като причината е неправилно паркиране. Държавният служител обаче се чувства прецакан и следва продукцията „Империята отвръща на удара“. Инспекторът първо вдига скандал на наказателния паркинг, където е откарано возилото му, след което дебне паяка и прави проверка. Така общинският репатрак излиза извън строя, а шофьорът му остава без книжка. Което пък поставя и въпроса защо шефовете на фирмата с паяка са допуснали той да бъде нередовен. 

Като цяло, получаваме „Изкуството на войната“, ама по нашенски. Съвсем естествено и от кумова срама от ИААА започнаха проверка. Случаят стана печално известен и началниците в бившата ДАИ няма как да демонстрират непукизъм, защото общественият гняв набира стремително сила.

Резултатът обаче е предвидим. Сериозно наказание едва ли ще има, с надеждата, че всяко чудо е за три дни. А и подобни истории се разиграват постоянно. Сега героят е даяджия, друг път са полицаи, изобщо всеки, който е облечен с власт и може да проверява и наказва.

Веднага се сещам за случай с мой приятел, изнудван от служители на РЗИ в един друг голям град в страната. Дни наред го плашели, че ще му затворят закусвалнята заради нарушения, но пък ще си траят, ако всеки ден си пълнят коремите, без да плащат. Е, това не е ли същото? Пак ми звучи като песента „Знаеш ли кой съм аз?“.

Всичко тръгва от измамното самочувствие на цяла каста хора на държавна служба, които живеят с убеждението, че за тях законите и правилата са врата в полето. И самоувереността, че мнозинството се е примирило, че няма смисъл да роптае, защото гражданинът е безпомощен в директен сблъсък с институциите. 

Затова примирението е най-вредният навик. Куражът да се огласи поредният скандален пример и да се потърси справедливост винаги дава ефект. Особено в предизборно време, когато всички управници искат да бъдат добри.