За трети път Стамболийски губи най-големия си работодател

За трети път след идването на демокрацията Стамболийски и регионът ще трябва да преживеят затварянето на най-големия работодател в общината. За пловдивската икономика това е пореден удар за последните няколко години. 

Не са много останалите мегапредприятия от времето на соца, които да функционират и до днес. Един от добрите примери, въпреки турбулентната си история през последните три десетилетия, беше заводът за хартия в Стамболийски. И за него говорим вече в минало време, тъй като в края на миналия месец стана ясно, че ще затвори врати за втори път в последните 25 години, след като пожар унищожи голяма част от машините за хартия, а компанията майка "Монди" обяви, че изтегля бизнеса си напълно от България.

Според данните на Агенцията по заетостта Стамболийски е една от общините с най-високи нива на безработица (около 35-40 на сто от пълнолетните в общината са без работа). Заводът за хартия пък по традиция е най-големият работодател в региона, а огромна част от служителите са точно хора от Стамболийски и съседните села. Местните споделят, че за общия фон в региона заплатите в "Монди" са били повече от добри. Неслучайно и кметът на Стамболийски Петър Неделев обясни, че от това затваряне директно и косвено ще пострадат над 700 души.

"Няма да губим нито ден време, искаме спешна среща с премиера и ресорните министри за икономиката и инвестициите, ще търсим всякакви варианти да бъдат привлечени инвеститори по най-бързия ред, за да не загубим завода. Това не е просто фирма работодател, тази фирма е емблема на града ни десетилетия наред, градът ни има съпътстващ поминък в немалка част именно и заради това производство. Ще търсим всякакви варианти, за да върнем към работа тези стотици наши съграждани, които сега ще са потърпевши от закриването", обясни Неделев. 

Председателят на ОС в Стамболийски от квотата на ПП-ДБ Константин Смиленов пък вече е имал разговори за съдействие от страна на бившия изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции и министър на икономиката и индустрията Богдан Богданов. 

На практика, "Монди Стамболийски" ще престане да съществува като работещо юридическо лице, но собствеността на цялата производствена фабрика остава тяхна. Според източници на "Марица" компанията със сигурност ще търси възможности да продаде целия терен, сгради и складови площи анблок, като според експерти недвижимото имущество може да струва над 10 млн. лева. За Стамболийски и местните ще е от изключителна важност да се намери по най-бързия начин фирма или инвеститор, които да са готови да стартират бизнес в Стамболийски. В противен случай една от емблемите на града ще потъне в забрава. 

За близо 320 служители на компанията ситуацията е също толкова сложна. Те ще могат да отидат за срок от 6 до 9 месеца в Бюрото по труда, но в Стамболийски (а дори и в съседните общини) няма друг работодател, който да може да осигури работа дори и за 15% от хората, които още от януари ще са без работа. Една от идеите на Константин Смиленов е да се търси съдействие от ТИЗ, като за целта се организира трудов базар в Стамболийски, по време на който компаниите от икономическата зона да наемат обучени и готови кадри директно от служителите на "Монди".

Предприятието е създадено с името Държавен целулозен комбинат „Стефан Кираджиев“ през 1952 година. На практика, с раждането на фабриката се дава началото и на целулозно-хартиената индустрия като независим отрасъл в България. Заводът стартира с капацитет 12 000 тона сулфатна целулоза от иглолистна дървесина на година, който скача до над 90 000 тона до края на 80-те години. През 1992 година заводът е преименуван на „Целхарт”. През 1996 година 67% от собствеността на завода е в различни фондове, а 33 на сто от акциите са на държавата.  

Така през есента на 1997 година се стига до началото по процедурата по приватизация на "Целхарт", която приключва година по-късно, след като турският „Ъшъклар холдинг” придобива контролния пакет над завода на няколко тура срещу общо 8,1 млн. долара. Новите собственици бързо стартират мащабна инвестиция заедно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международната финансова корпорация (МФК) в предприятието в Стамболийски са вложени 44.6 милиона, от които двете финансови институции дават общо близо 31 млн. долара, а останалата част от средствата (около 13,6 млн. долара) се осигуряват от турската компания, която е мажоритарен собственик на 82% от капитала на "Целхарт".  

Държавен целулозен комбинат „Стефан Кираджиев“ слаганачалото на целулозно-хартиената индустрия в България през 1952 година

Въпреки мащабната инвестиция още през 2001 година започват проблемите на завода - забавени са плащания към служители, бюджета и контрагенти, а мащабните инвестиции зациклят, въпреки че ЕБВР и МФК отпускат десетки милиони долари към "Целхарт". Така се стига и до практическия фалит на дружеството през 2002 година. Ha 10 aпpил aктивитe нa дpyжecтвoтo са придобити срещу 30 млн. от двете финансови институции, тъй като кредитите, които те отпускат през 1998 година, са срещу залог цялото предприятие.

Така заводът в Стамболийски сменя собствеността си. За целта е създадено дружество "Фaбpикa зa xapтия - Cтaмбoлийcки" с акционери ЕБВР и МФК. Целта на новите собственици е да закрепи финансовото състояние на завода, да довърши част от модернизацията и да го продаде. Плановете обаче не се осъществяват и се стига до затваряне на фабриката през 2005 година. За близо 6 месеца производството напълно спира. Продажбата пък става факт през 2006 година, когато най-големият производител на хартия в света - базираната в Нидерландия "Монди груп", става собственик на фабриката, като сумата, срещу която се случва сделката, и до днес не е публична. 

На практика, с идването на "Монди" заводът в Стамболийски слага точка на най-несигурното и смутно време от историята си. Големият плюс на новия собственик е повече от очевиден - "Монди" са абсолютен хегемон в производството на хартия и целулоза с бизнес в над 25 държави на 4 континента и сериозно ноу-хау в областта, за разлика както от ЕБВР и МФК, така и от турския "Ъшъклар холдинг", за които хартиеният бизнес е новост и екзотика в портфолиото.    

Ефектъ​т на "Монди" върху предприятието е видим с просто око. Производството се модернизира още в първите години, а всеки килограм произведена продукция веднага се реализира на пазара. Това превръща фабриката в един от устойчивите бизнеси в региона. В първата пълна година, в която "Монди" оперира в Стамболийски, оборотът на дружеството е 101,8 млн. лева, през 2017-а той скача до 138 млн. лева, според данните от търговския регистър. На няколко пъти новият собственик влага десетки милиони в нова техника и създаване на по-добри условия както за самото производство, така и за работниците. 

Модернизацията обаче се случва и по още едно направление - новите машини и поточни линии, които са въведени в експлоатация, сериозно автоматизират част от процесите.  

От години “Монди Стамболийски” е най-големият работодател вобщината, като към момента за компанията работят малко под 320 души

Решението на компанията отпреди по-малко от две седмици да приключи дейността си в България може би изглежда странно на първи прочит, но по-внимателния преглед показва друго. Любопитно е да проследим годишните отчети и доклади на "Монди Стамболийски". През 2022 г., на практика, се случва най-големият ръст в оборотите на компанията. След като предходната година дружеството инкасира 145,8 млн. лева оборот, то през 2022 г. той скача двойно - до рекордните изобщо в историята на завода 290,1 млн. лева, от които печалбата е 39 млн. лева. 

Дотук всичко изглежда добре. Но очевидно през 2023 г. нещата се променят. Компанията се връща до оборот в рамките на 191,6 млн. лева, срещу което оперативните разходи вече са близо 195 млн. лева, което пък отваря загуба от 3,1 млн. лева за миналата година. С близо 25% се свива и произведеното количество крафт хартия (основния продукт на завода) - от близо 106 000 тона до 76 000 тона. 

От публичната информация в отчетите на компанията се вижда още, че заводът за хартия е работил почти изцяло със суровина от страната. Близо 250 фирми и доставчици са зареждали базата на "Монди Стамболийски" с иглолистна дървесина. Друг любопитен момент е, че в  последния годишен доклад за дейността се посочва, че ситуацията на пазара на дървесина се нормализира, а собственикът "няма планове или намерения, които да предвиждат преустановяване или съществено ограничение на мащабите на дейността". Там дори се говори за инвестиции в размер на над 50 млн. лева до края на 2026 година, предназначени за нови производствени мощности, инфраструктурни проекти на фирмата, както и покриване на нови екостандарти.