Западът изисква от Украйна нова стратегия: Какъв е план Б в конфликта с Русия?

Откакто Русия нахлу в Украйна през 2022 г., украинските лидери настояват, че Русия трябва да бъде прогонена от цялата украинска територия, преди да започнат каквито и да било мирни преговори.

Сега, когато Русия продължава да постига бавни успехи на бойното поле, а западната подкрепа за Украйна показва признаци на умора, според европейски дипломати може да се наложи Украйна да представи по-реалистичен план, поне за следващата година от войната, пише dir.bg.

Западът все още подкрепя дългосрочно заявената цел на украинския президент Володимир Зеленски да си върне контрола върху територията на страната. Но някои европейски дипломати твърдят, че Украйна трябва да бъде по-прагматична в целите и стратегията си за войната. Това може да помогне на западните служители да защитят пред своите избиратели необходимостта от доставка на оръжие и помощ за страната.

Според официални лица държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен и външният министър на Великобритания Дейвид Лами ще пътуват до Украйна, за да се срещнат с украински официални лица, отчасти за да обсъдят как най-добре да се определи украинската победа и от каква помощ ще се нуждае тя, за да я постигне. Няколко други високопоставени американски и европейски служители също са били в Киев през последните две седмици.

Разговорите показват повтарящ се източник на напрежение между Киев и Запада: съчетаването на желанието за изтласкване на силите на руския президент Владимир Путин от Украйна с военната реалност на място. Високопоставени европейски служители твърдят, че на Киев е било казано, че пълната победа на Украйна ще изисква Западът да предостави подкрепа на стойност стотици милиарди долари, нещо, което нито Вашингтон, нито Европа могат да направят реално.

Блинкен заяви във вторник, че пътуването му е отчасти, за да види "как точно украинците виждат своите нужди в този момент, към какви цели и какво можем да направим, за да подкрепим тези нужди". Блинкен заяви, че той и Лами ще докладват на президента Байдън и на министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър, които след това ще обсъдят въпроса при срещата си в петък. Това би могло да бъде прелюдия към подписване от страна на САЩ и Великобритания на споразумение за използване от Украйна на ракети с далечен обсег за поразяване на цели на територията на Русия, но официални лица предупреждават, че не е взето окончателно решение.

Във Вашингтон говорителят на Съвета за национална сигурност към Белия дом Джон Кърби заяви, че пътуването до Киев не е с цел да се извиват ръцете на Украйна за преговори. "Със сигурност преговорен край е най-вероятният резултат, но кога ще се случи това и при какви условия и обстоятелства, това ще зависи от президента Зеленски."

Както Русия, така и Украйна заявиха, че са отворени за прекратяване на огъня или за мирни преговори, въпреки че и двете страни изглеждат далеч от подобна среща. Украйна настоява, че руските войски трябва да напуснат Украйна, преди да се стигне до масата за преговори. През юни Кремъл поиска от Украйна да отстъпи загубените територии, както и да се откаже от амбициите си да се присъедини към НАТО.

Западни представители казват, че макар Путин да твърди, че иска да започне мирни преговори, това не е добронамерено и руският президент продължава да вярва, че може да постигне военните успехи, необходими за смазване на независимостта на Украйна, като добавят, че продължаващата военна подкрепа на Запада е жизненоважна.

Дипломатическият натиск предхожда това, което може да се окаже решаващо пътуване до САЩ за Зеленски. Той обеща да изложи това, което нарича план за победа, по време на посещението си в САЩ за Общото събрание на ООН този месец. Зеленски заяви, че иска да се срещне с кандидатите за президент Доналд Тръмп и Камала Харис, за да спечели тяхната подкрепа. Не е ясно дали тези срещи ще се състоят.

"Надявам се, че ще имам възможност да покажа този план на Байдън и на потенциалните кандидати за президент на САЩ Харис и Тръмп и да получа обратна връзка", каза Зеленски наскоро в Италия.

Западните дипломати продължават да твърдят, че президентските избори в САЩ остават решаващи по отношение на това каква помощ от САЩ може да очаква Украйна в краткосрочен план. И все пак малцина смятат, че западната подкрепа може да продължи на сегашните нива през следващите години.

Планираното ново мирно предложение на Зеленски е последният знак, че той адаптира публичната си позиция, която досега беше съсредоточена върху това да си върне цялата територия на Украйна, преди да започнат каквито и да било мирни преговори. През лятото Украйна обмисляше преговори с Русия за ограничаване на атаките срещу енергийната инфраструктура на другата страна, твърдят украински, руски и западни официални лица.

Последните проучвания на общественото мнение показаха постепенно увеличаване на броя на украинците, готови за мирни преговори, но малко над половината от населението продължава да е за водене на бойни действия, докато Украйна не си върне цялата територия. Признанието, че сраженията могат да спрат, докато Русия държи части от украинската територия, би било невъзможен политически риск за Зеленски, казва Олексий Ковжун, политически анализатор и водещ на популярно онлайн токшоу. "Това е политическо самоубийство и не може да се случи", казва той.

Джонатан Еял, асоцииран директор в Кралския институт на обединените служби, британски мозъчен тръст в областта на отбраната, заяви, че е добре да се говори насаме с Украйна за нейните предизвикателства и за това какво би означавала победата.

"Но ние не сме близо до това и трябва да внимаваме тази дискусия да не се тълкува като дръпване на шалтера за Украйна", каза той.

Някои от най-близките съюзници на Украйна, като литовския външен министър Габриелиус Ландсбергис, от известно време предупреждават, че решимостта на Запада да помогне на Украйна да си върне териториите се изплъзва. Той се присъедини към украинските призиви за по-бързи военни доставки и облекчаване на правилата, ограничаващи използването на западни оръжия за нападение срещу Русия.

Посещението на Блинкен в Киев идва в деликатен за Украйна момент, на фона на отслабващата подкрепа за продължаване на финансирането на войната от страна на Запада и настъпването на украинската зима. Тя идва и в момент, когато руските сили продължават да постигат бавни, но скъпоструващи успехи по целия фронт.

От началото на годината Русия бомбардира електропреносната мрежа на Украйна, което повишава перспективата за масова миграция на украинци, бягащи от неотоплените си домове през следващите месеци, казва Ерик Грийн, научен сътрудник в Фондацията за международен мир "Карнеги", който до миналата година беше главен съветник на Байдън по въпросите на Русия в Съвета за национална сигурност.

Въпреки че изненадващата стъпка на Украйна да навлезе в руска територия в района на Курска област беше приветствана в Украйна като унижение за Путин, на Запад се засилват опасенията, че тя може да доведе до намаляване на способността на Киев да се защитава в дългосрочен план - казва Грийн.

Украинските официални лица се надяваха, че офанзивата ще принуди Русия да изтегли войските, които са от решаващо значение за настъплението вътре в Украйна. Но се увеличават индикациите, че Москва не е захапала стръвта и руската офанзива продължава да завзема стратегически територии във вътрешността на Източна Украйна.

Офанзивата беше "полезна за Украйна, защото показа, че тя все още може да се бие и да поднася изненади", казва Грийн. Но на Запад някои официални лица "просто изразяват голяма загриженост, че това е просто като заблуден удар, за който ще се съжалява след шест-осем седмици".

Андрю Вайс, вицепрезидент по изследванията във Фондацията за международен мир "Карнеги", заяви, че "партньорите на Киев със сигурност се притесняват за способността на Украйна да устои на пълномащабно руско военно нападение". Въпреки това той заяви, че възможностите на западните сили да принудят Украйна да направи отстъпки, на които тя се противопоставя, са ограничени. "Операцията в Курск е поредното напомняне, че украинците са запазили много дързост и желание да изненадат дори западните си партньори", каза той.

Шестмесечната борба за спечелване на подкрепа в Конгреса за пакет от военна помощ в размер на 60 млрд. долара обтегна връзките между Зеленски и администрацията на Байдън. Миналия месец Германия намали планирания си бюджет за военна помощ за Украйна за 2025 г., след като канцлерът Олаф Шолц прекара голяма част от изминалата година в искане европейските партньори да увеличат военната си помощ за Киев.

Министърът на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли заяви пред парламента в понеделник, че руската артилерия превъзхожда Украйна с поне три към едно, а освен това Русия свиква или набира 400 000 допълнителни войници през тази година.

Русия получава допълнителна помощ и от Иран, Северна Корея и особено от Китай. Във вторник САЩ и Великобритания обявиха санкции срещу Иран и Русия след първите според тях доставки на ирански балистични ракети за войната в Москва. По-специално Китай предоставя компоненти за подпомагане на създаването на руски оръжия в замяна на технология за подводници, заяви във вторник заместник-държавният секретар Кърт Кембъл.