Избягал е мъжът на двукратната олимпийска шампионка по хвърляне копие. Избягал е на 79 метра и 42 сантиметра...

- Прощавайте, господине! Без да искам съм Ви седнала на очилата! - Не се притеснявайте, госпожо! Те са виждали много по-страшни неща!

- Електронна книга ли четеш? - Да. - Опитваш се да ги откажеш, а?

- Какво си купи с първата заплата? - BOSS!!! - Обувки? - Не - Костюм? - Не - ??? - Сладолед!

Жена към мъжа си: - Значи към теб имам три молби, два каприза и един ултиматум!

Из медицински протокол за нанесени физически травми: "По тялото на пострадалият се забелязват синини с размери колкото монети от 10 и 20 стотинки, а общата им площ е 4 лева и 50 стотинки"

Мъж влиза в библиотеката и пита: - Къде е книгата "Мъжът - повелител на жените"? Библиотекарката: - Фантастиката е на третия етаж.

- А мен мъжът ми ме изгони от къщи! - Защо? - За слаба посещаемост!

Един американски съдия бил хванат да шофира в нетрезво състояние. Срещу него било заведено дело по бързата процедура. Водещият процеса заявил: - Постъпката Ви е срамна и недостойна! Но тъй като сте колега и достоен член на обществото - осъждам Ви само на малка глоба в размер на сто долара! След няколко дни, вторият съдия на свой ред бил заловен да управлява автомобила си под въздействие на алкохол. По ирония на съдбата, водещ делото бил първия магистрат. Той тропнал с чукчето и отсъдил: - Осъждам Ви на десет хиляди долара глоба и две години затвор! Застаналият на подсъдимата скамейка се възмутил: - Какво става, бе, колега? За едно и също провинение, аз се отнесох с Вас изключително снизходително! А Вие - направо ми стъжнихте живота! Водещият процеса обяснил строго: - Наблюдава се опасна тенденция! На това безобразие трябва да се сложи край! Вие сте вторият съдия, който шофира пиян тази седмица!

Бог създал Земята и седнал да си почине. След това създал мъжа и пак седнал да почине. Накрая създал жената... Оттогава нито Бог, нито мъжете са имали почивка.

- Скъпи, дали в рая мъжете са заедно с жените си? - Ааа, не! Че то какъв рай ще е тогава!

Един директор на завод казал на секретарката си: - Я ми извикай Петър! Когато Петър дошъл, шефът започнал с кадифен глас: - Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче! Искаш ли кафенце? Значи, да ти кажа, много съм доволен от теб! Още помня как постъпи преди година при нас - млад, плах, неопитен... Обаче бързо навлезе в работата. Само след седмица стана бригадир. След месец - началник цех. И като се почна: главен инженер, главен технолог, началник производство... И ето, от утре ставаш заместник-директор. Един вид - моя дясна ръка. Петърчо дума не продумвал и гледал в килима. Директорът се захилил и го подканил: - Е, защо мълчиш? Какво се казва в такива случаи? Тогава Петър смотолевил: - Ами, благодаря много, татко!