Иванчо крещи: - Мамо, мамо съборих шкафа в хола! - Знаеш ли какво те очаква, като разбере баща ти! - Той разбра, защото е под него.

Жена ми имаше силно късогледство. Напусна ме, когато си сложи лещи.

В съда: - Госпожо, не ви ли беше жал да ударите съпруга си с чиния по главата? - Разбира се, че ми беше жал. Чинията беше чисто нова!

Между ловци: - Убивал ли си диво прасе? - Да! - Кога? - На сцената - в една любителска пиеса!

- Добре ли съм се гримирала, скъпи? - Не, още се виждаш...

Мъж пита годеницата си: - Аз ли съм първият мъж в живота ти? - Да, кълна се в децата си!

Две блондинки се срещат: - Ама детето ти толкова прилича на мъжа ти! - Да бе, чак и аз се чудя.

Мъж към съпругата си: - Ти мислиш повече за своите дрехи, отколкото за мен! - Разбира се. Без теб мога да се покажа където си искам, но без дрехи - не!

Сервитьор пита клиент: - Как намирате пържолата си? - О, съвсем случайно я намерих под един домат от салатата.

В съда: - Защо стреляхте по потърпевшия? - Как защо, ами той спеше с жена ми! - И само затова, че имате един и същ вкус се опитахте да убиете човека?

Бабите пред входа: - Оня пръч от втория етаж излезе... - Що, пък, пръч!? - Ма, ти знайш ли жена му к`ва коза е...

Петроград, Финландската гара. Ветровит април. Ленин се качва върху бронетранспортьора "Остин-Путиловец" и вдига ръка. Събралото се множество утихва като един, всички са втренчили взор в очакване. Ленин, усмихвайки се неловко: - Другари! Революцията се отлага! Всички са смаяни. Матрос гледа потресено селянка, окъсан работник недоумяващо мачка каскета към гърдите си, баба притиска към парцаливите си поли разплакано внуче. - Но защо? Защо?! - носи вятърът шепот от всички страни и го завихря по особено драматичен начин около глезените на застаналия в притеснена поза Вожд. - Защото, другари, другарят Дзержински отиде за риба... - Каквооо?! Е, не може ли без него? - Без Дзержински, другари, може, обаче без "Аврора" - не!